3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 796
С., 6.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 7231/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Димитрова З. против определение № 264 от 17.10.2013 г. по гр. дело № 6318/2013 г. на Върховен касационен съд, първо г. о., с което е върната касационната й жалба срещу въззивно решение от 19.07.2013 г. по в. гр. дело № 292/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд и е оставена без уважение молбата й за спиране на изпълнението на въззивното решение.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът Г. И. Д. чрез пълномощник адв. З. В. – Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва частната жалба. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е оценяем и цената му съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК съответства на данъчната оценка на недвижимия имот, за която се търси защита – в случая по представено удостоверение за данъчна оценка в размер на 4508,30 лв. При тази цена и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, съдът е направил извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, приложил е чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и е постановил връщане на касационната жалба като процесуално недопустима. Това е предопределило и изхода на молбата за спиране изпълнението на въззивното решение по чл. 282, ал. 2 ГПК оставена без уважение.
Определението е законосъобразно.
Цената на иска представлява паричната равностойност на оценимото в пари спорно право. Размерът на цената на иска по иск за собственост или други вещни права отговаря на данъчната оценка на имота, а ако няма такава на пазарната цена на вещното право (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК).
При предявяването на иска, цената се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответницата -жалбоподател или служебно от съда и тя е останала неизменна в цялото производство, при липса на искане за изменение на иска. Настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска, след като не се увеличава спорния предмет. От изложеното е видно, че при предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е момента на предявяване на иска. Промяната на данъчната оценка на имота предвидена при завеждане на исковата молба, не води нито до промяна в цената на иска, нито до упражняването на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК – в този смисъл ТР № 8/31.10.2012 г. ОСГК на ВКС, което прави доводите на жалбоподателката в тази насока неоснователни.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264 от 17.10.2013 г. по гр. дело № 6318/2013 г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ