4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
С., 15.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 237 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Весна Й. Ц. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Й. от АК-С., против въззивно решение № 18895 от 04.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 9334/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което като е потвърдено решение № І-32-184 от 11.11.2010 г., постановено по гр.д. № 53536/2009 г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 с-в, са уважени предявените установителни искове от [фирма] срещу касаторката, с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че Весна Й. Ц. дължи на [фирма], сумата от 7 504,77 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. ноември 2003 г. до м. април 2008 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 04.12.2008 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените искове като погасени по давност до пълния предявен размер от 9 340,10 лв. и за периода м. октомври 2002 г. – м. октомври 2003 г., както и сумата от 1 248 лв. – обезщетение за забава в периода 04.10.2005 г. – 02.10.2008 г., като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 1 838,83 лв. и за периода 01.12.2002 г. до 03.10.2005 г., като погасени по давност. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД, поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правния въпрос – допустимо ли е релевиране пред въззивната инстанция на възражение за изтекла погасителна давност и следва ли съдът да уважи възражение за изтекла кратка погасителна давност на вземането, при условията на задължителност на ТР № 3 ОТ 18.05.2012 г. по тълк. Д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на ТР № 3/2012, не сочи и не представя друга съдебна практика, както и не обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третите лица помагачи на ответницата К. П. П. от [населено място], П. П. П. от [населено място], В. Й. И. от [населено място] и Т. Р. К. от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Първоинстанционният съд е постановил решението си на 11.11.2010 г., с което е уважил предявените установителни искове от [фирма] срещу Весна Й. Ц., с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД, като е признал за установено, че Весна Й. Ц. дължи на [фирма], сумата от 7 504,77 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. ноември 2003 г. до м. април 2008 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 04.12.2008 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявените искове като погасени по давност до пълния предявен размер от 9 340,10 лв. и за периода м. октомври 2002 г. – м. октомври 2003 г., както и сумата от 1 248 лв. – обезщетение за забава върху главницата, за периода 04.10.2005 г. – 02.10.2008 г., като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер от 1 838,83 лв. и за периода 01.12.2002 г. до 03.10.2005 г., като погасени по давност. П. решение е обжалвано от Весна Й. Ц. с въззивна жалба вх. № 1040520 от 13.12.2010 г. в частта му, с която е уважен искът по чл. 86 ЗЗД – относно присъдената лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1 248 лв., с искане да се отмени в тази част като неправилно. Решението е обжалвано и от третите лица помагачи на страната на ответницата К. П. П. и П. П. П. с въззивна жалба вх. № 1038951 от 01.12.2010 г. в частта му, с която е уважен искът за присъдената главница в размер на 7 504,77 лв., с твърдението, че не е уважено възражението им за изтекла кратка три годишна погасителна давност по отношение на претендираната главница, а неправилно съдът е приложил общата петгодишна погасителна давност, поради което процесът пред въззивния съд е висящ относно уважените искове за главница и лихви. Ищцата не се е присъединила към въззивната жалба на третите лица-помагачи, което е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 221 ГПК, поради което в необжалваната от нея част на първоинстанционното решение/относно иска за главницата/, въззивното решение в тази част по отношение на нея, е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 1, пр. 1 ГПК. В. решение е влязло в сила и по отношение на останалите страни в процеса – ищцовото дружество, третото лице помагач на страната на ищеца и третите лица помагачи на страната на ответницата, поради необжалването му от тях с касационна жалба – чл. 296, т. 1, пр. 2 ГПК. Следователно, подадената касационна жалба от ответницата Весна Й. Ц., с която се обжалва въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете, както за присъдената главница в размер на 7 504,77 лв., така и за присъдената мораторна лихва в размер на 1 248 лв., се явява процесуално недопустима, тъй като по отношение на иска за присъдената главница, спрямо ответницата в тази част то е влязло в сила, поради липса на въззивна жалба от нея, а по отношение на иска за мораторна лихва – поради приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК/предявеният иск е с цена 1 838,83 лв., т.е. под 5 000 лв./, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на този резултат, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационна жалба на Весна Й. Ц. от [населено място] на заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 3490/14.01.2015 г. на Весна Й. Ц. от [населено място] против въззивно решение № 18895 от 04.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 9334/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 237/2016 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: