3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 881
С., 20.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 134/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата против въззивно решение от 03.10.2011 г. по гр. дело № 7440/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.02.2011 г. по гр. дело № 47894/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. И. С. извършено със заповед № РД 12-0447 от 16.08.2010 г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ деловодител” в Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1911,32 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода 16.08.2010г. – 27.01.2011г. със законна лихва от предявяване на исковата молба 05.10.2010 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика били разрешени правните въпроси – може ли липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ, различен от заповедта за уволнение; може ли, въпреки че притежава необходимото образование, работникът или служителят да не притежава качества да изпълнява възложената работа; достатъчно ли е липсата на качества да съществува като обективен факт и да отразява трайното състояние на изпълняваната работа, за да бъде прекратено трудовото правоотношение; длъжен ли е работодателят да установи липсващите качества за изпълнение на възложената работа, и в какво се изразява липсата на качества – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата С. И. С. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледа искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси касаят фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
С обжалваното решение съдът не се отклонил от установената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и съдебната практика представена от жалбоподателя – решение № 118/18.04.2006 г. на ВКС; решение № 713/04.07.1995 г. по гр. дело № 287/1995г. на ВС и решение № 501/15.07.1998 г. ВКС, според които в заповедта за уволнение трябва да са посочени конкретните липсващи качества или конкретни факти за начина на изпълнение от работника или служителя на възложената работа, като няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ, съставен от работодателя, различен от заповедта за уволнение, стига той да е доведен до знанието на уволненото лице. Самото основание „липса на качества” предполага липса на професионални или на лични качества. Без значение е дали тази липса се дължи на недостатъчно образование или опит на работника или служителя (професионални знания, умения, навици) или на недостатъчните природни дадености на лицето (интелигентност, схватливост, сръчност и други психически или физически способности), стига тези качества да са необходими за ефективно изпълнение на работата като качество, количество, срочност и недостигът им да се отразява на резултатното изпълнение на трудова функция, като състоянието трябва да е трайно. Изисква се липсата на качества да е обективен факт, а фактите които обосновават основанието за уволнение по т. 5 на чл. 328, ал. 1 КТ да са изложени в заповедта или в друг документ, към който заповедта препраща.
С обжалваното решение е прието, че заповедта е немотивирана, съдържа само възпроизвеждане на текста на закона, не препраща към друг акт установяващ факта – липса на качества, а двете докладни, на които жалбоподателят се позовава също не съдържат конкретни факти за липсващите качества на ищцата за ефективно изпълнение на възложената работа, не се цитират в заповедта, няма и данни да са доведени до знанието на уволненото лице, което прави уволнението незаконно.
Видно е, че решаващите изводи за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се отнасят пряко до установяване фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение, съобразени са с приетото в представената от жалбоподателя съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.10.2011 г. по гр. дело № 7440/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ