4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 651
С., 27.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1239/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. чрез адвокат Ф. Д. против въззивно решение № 1268 от 12.10.2012 г. по гр. дело № 709/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 494 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 2255/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на обективно кумулативно съединените исковете против В. Димитрова Г. и А. Г. Г. за прогласяване нищожността на предварителен договор за покупко – продажба сключен на 20.02.2008г., с който П. Д. П. чрез пълномощника си С. Н. С. обещала да продаде на А. Г. Г. магазин № 2 със застроена площ 54,42 кв. м, находящ се в партерния етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица] за сумата 40 000 лв. поради липса на предмет и липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси за представителната власт на С. С., като основание за липса на съгласие и по въпроса за нищожност на договора поради липса на предмет и процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че първоинстанционния съд е определил правната квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и ако въззивният съд е счел, че докладът е неправилен е следвало да извърши нов доклад. Предвид представената съдебна практика жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците А. Г. Г. и В. Димитрова Г. в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че в изложението липсват конкретни въпроси свързани с предмета на делото и изводите на решаващия съд.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката поставя процесуалноправния въпрос относим към правната квалификация на предявения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, с твърдение, че ако въззивният съд е преценил, че поставената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна е бил длъжен да изготви нов доклад по смисъла на чл. 146 ГПК.
Според установената съдебна практика на ВКС за правомощията на въззивния съд, съгласно чл. 145, ал. 3 ГПК докладът на делото е задължение на първоинстанционния съд. Докладът на въззивния съд се изчерпва със съдържанието на въззивните жалби и отговорите по тях. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, но само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, или когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
По настоящето дело в първата инстанция съдът е изготвил подробен доклад в закрито заседание проведено на 01.11.2010 г. и втори подробен доклад извършен в съдебно заседание на 24.03.2011 г., като и двата доклада отговарят на изискванията на 146 ГПК. Съдът е изложил обстоятелствата, от които произтичат претендираните от страните права и възражения, поставил е правната квалификация на спорното материално право, посочил е, че няма права и обстоятелства, които се признават от страните, уточнил е кои обстоятелства се нуждаят от доказване, и за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства като е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти между страните. При разпределяне на доказателствената тежест съдът е спазил принципа, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Ищцата е следвало да докаже претендираната нищожност на предварителния договор на заявените основания – липса на предмет и липса на съгласие от страна на обещателя, както и достоверна дата, на която е оттеглила даденото пълномощно в полза на сина си съобразно чл. 181 ГПК и чл. 193, ал. 3 ГПК. В мотивите си въззивният съд е възприел поставената от първоинстанционния съд правна квалификация изведена от фактическите обстоятелства по исковата молба и допълнителна молба от 01.09.2010 г. и заявения петитум. Мотивите не съдържат съображения за наличие на правна квалификация различна от определената, поради което поставения процесуалноправен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поставените материалноправни въпроси имат отношение съм заявените от жалбоподателката основания за нищожност на предварителния договор, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика.
Съображенията на съда за „липса на съгласие”, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД се покриват с виждането по този въпрос в теорията и практиката – липсата на съгласие е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване (на шега), когато лицето се е намирало в състояние на съзнателна липса на съгласие, поради упражнено насилие, вследствие на което волеизявлението не отразява волята на автора, респ. няма воля да се създаде или измени дадено правоотношение.
Основанието за нищожност поради липса на предмет предполага начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на правоотношението. Прието с обжалваното решение, че предварителният договор има предмет – магазинът, според изслушаната съдебно – техническа експертиза, е заснет като самостоятелен обект, не влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС относно фактическия състав на посоченото основание за нищожност.
Относно представителната власт на лицето действало като пълномощник на жалбоподателката при сключването на предварителния договор, следва да се посочи, че сключеният без представителна власт договор е висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя. При отказ от потвърждаване договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен (нищожността е изначална, не съществува последваща нищожност). В настоящия случай е установено, че при сключването на предварителния договор на 20.02.2008г., пълномощникът на жалбоподателката – обещател по договора е бил надлежно овластен, тъй като пълномощното е оттеглено на 25.02.2008 г. Тогава е извършено нотариално заверяване на подписите по оттегляне на овластителната сделка и това е дата противопоставима на ответниците, на която пълномощното е оттеглено и волеизявлението е достигнало до пълномощника.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представените от жалбоподателката съдебни решения не са заверени, че са влезли в сила, с изключение на решението по гр. дело № 35/2012 г. на Сливенски окръжен съд, посочено от съда като необжалваемо, с което е разглежда случай различен от този по настоящето дело. Това изключва възможността за установяване на противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1268 от 12.10.2012 г. по гр. дело № 709/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ