3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 946
С., 23.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2619/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СУ „Св. К. О.” [населено място] против въззивно решение № 8743 от 21.12.2012 г. по в. гр. дело № 12432/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.06.2012 г. по гр. дело № 29940/2011 г. на Софийски районен съд за осъждането на жалбоподателя да заплати на С. И. В. на основание чл. 225, ал. 3 КТ сумата 10 000 лева обезщетение за недопускане до изпълняване на възстановена длъжност за периода 27.06.2010 г. – 05.04.2012 г. ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 08.07.2011 г. до изплаща на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението следва да бъде отменено поради неправилност – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва извода на съда, че ищецът противоправно не бил допуснат да заеме работата, на която е бил възстановен с твърдение, че липсва неизпълнение на това задължение от страна на работодателя. Неправилността на решението по посочените съображения е въздигната от жалбоподателя като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът С. И. В. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за парично вземане по чл. 225, ал. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правни въпроси включени в предмета на спора, които да са обусловили правната воля на съда в решаващите му изводи за изхода на делото. В изложението са развити оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което жалбоподателят счита, че е основание за допускане на касационно обжалване. Оплаквания от този характер подлежат на обсъждане, само ако се допусне касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване е уредено в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Разпоредбата поставя изискването, като общо основание за селектиране на касационната жалба, изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е включен в предмета на делото и да има решаващо значение за изхода на спора. Видно е, че производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, поради което неговата незаконосъобразността не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство по представен списък на разноските в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8743 от 21.12.2012 г. по в. гр. дело № 12432/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА СУ „Св. К. О.” [населено място] да заплати на С. И. В. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ