4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
С., 20.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4086 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. К., понастоящем в затвора [населено място], чрез пълномощника си – служебен защитник адв. Д. Д. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 124 от 15.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 58/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 73 от 30.10.2014 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 286/2013 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от касатора М. М. К. против М. Г. П. от [населено място], за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ответника П., който е действал като негов представител при изповядване на сделката за покупко-продажба на недвижим имот по н.а. № 91, т. І, рег. № 1343, д. № 45 от 23.01.2006 г. на нотариус Д. Д., без да е имал представителна власт/”мним представител”/. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставените правни въпроси са свързани с допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в допусната, но заличена съдебно медицинска експертиза, изслушването на която би изяснила правния спор относно причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на неправомерното поведение на ответника.
Ответникът по касационната жалба М. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Ч. от АК-Велико Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценаем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Приел е, че по делото е установено противоправно поведение на ответника М. П., изразяващо се в сключване на обявената с влязло в сила решение за нищожна сделка за покупко-продажба на недвижим имот с н.а. № 91, т. І, рег. № 1343, д. № 45 от 23.01.2006 г., поради липса на представителна власт, но не са установени другите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност – причинена вреда на ищеца и наличие на причинна връзка между нея и противоправното поведение на ответника.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както е поставен правният въпрос сочи на твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, а то не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. В тази връзка приетото от въззивния съд, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила при събирането на доказателства като е допуснал, но впоследствие е заличил исканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза, поради особена трудност, прилагайки разпоредбата на чл. 158 ГПК, е в съответствие с тази законова норма, тъй като въпреки положените усилия от решаващия съд, не са били намерени вещи лица ендокринолог и кардиолог, които да изготвят експертизата, поради обективни причини, видно от изпратеното до съда писмо от 07.07.2014 г. на управителя на [фирма] и останалата кореспонденция във връзка с експертизата. Освен това предмет на касационната проверка е въззивното, а не първоинстанционно решение, а в изложението за допускане на касационното обжалване се релевират допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния, а не от въззивния съд. В заключение, при липсата на поставен правен въпрос от материално и/или процесуално естество, който да е от значение за изхода на делото, не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, а твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза в настоящия случай, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 680 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 15.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 58/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, по касационна жалба вх. № 2377 от 16.06.2015 г. на М. М. К., понастоящем в затвора [населено място].
ОСЪЖДА М. М. К., понастоящем в затвора [населено място], да заплати на М. Г. П. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 680 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: