1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
С., 07.04. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7361 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-В., против въззивно решение № 185 от 08.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 402/2014 г. на Видинския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 275 от 18.06.2014 г. на Видинския районен съд, постановено по гр.д. № 380/2014 г., са уважени предявените от С. Ц. С. от [населено място], [община], обл. В. срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 2 380 лв., обезщетение за принудителна безработица. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правния въпрос, обусловил изхода на делото -относно доказателствената тежест при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за установяване на факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прилага съдебна практика – Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2013 г., ОСГК, което съставлява задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, поради което основанието за допускане до касация е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. Ц. С. от [населено място], [община], обл. В., чрез пълномощника си адв. Н. А. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочено на кои изисквания ищецът не отговаря с оглед общата формулировка в заповедта за уволнение – не отговаря на променените изисквания за длъжността, което затруднява доказването в процеса, а оттам и правото на защита на ищеца. В тази връзка в тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и главно доказване на кои изисквания работникът не отговаря, т.е. че са налице материалноправните предпоставки за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, което в случая той не е сторил. Освен това не е спазена и нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за предварителна закрила, тъй като трудовото правоотношение е прекратено по време, в което ищецът е бил в законоустановен отпуск по болест и работодателят е следвало да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда, което в случая не е налице, което нарушение на закона само по себе си обуславя незаконосъобразност на уволнението. Приел е за основателни и предявените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за периода 17.01.2014 г. до 16.07.2014 г., в размер на 2 380 лв., за което време ищецът е установил, че е останал без работа, съобразно данните от представеното копие на регистрационната му карта при Дирекция „Бюро по труда” [населено място].
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Повдигнатият от касатора въпрос е правнорелевантен и е обусловил изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, но той е решен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2013 г., ОСГК. В него е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Именно съобразно тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че при незаконност на уволнението, на ищеца се дължи обезщетение за принудителна безработица на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като факта, че е останал без работа за процесния период и не е получавал трудово възнаграждение ищецът е установил с представянето на копие от регистрационната си карта на безработен при Дирекция „Бюро по труда” [населено място], както и съобразно извършената констатация от трудовата му книжка с протоколно определение от 15.05.2014 г. по гр.д. № 380/2014 г. на Видинския районен съд, че след прекратяване на трудовото правоотношение на 07.01.2014 г. липсват отбелязвания същият да е постъпил на работа по друго трудово правоотношение. В заключение следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на горното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 08.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 402/2014 г. на Видинския окръжен съд, ГО, по касационна жалба вх. № 3421/13.11.2014 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. Ц. С. от [населено място], [община], обл. В. направените разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: