4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 799
С., 10.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2204/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. Д. И. и Д. Д. И., чрез адвокат И. К. – Адвокатска колегия Б. против въззивно определение № 440 от 29.11.2012г. по гр. дело № 808/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение (имащо характер на определение) № 2718 от 09.08.2012г. по гр. дело № 1325/2010г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
С определение от 10.04.2013 г. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2012г. на ОСГТК ВКС по въпроса – при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права.
С решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС по поставеният правен въпрос е прието, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: 1) ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; 2) позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството – пречките за движение на делото са отстранени.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите, като излагат фактическата обстановка, обосновават наличието на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове против Община [населено място] и четири физически лица с твърдения, че от преценката на ищеца зависи дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск, като правния интерес в настоящия случай е налице, дори и когато е избран път за защита, който е в по -ограничен обем и в тази връзка се поддържа, че решаващият съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
Ответникът Община [населено място], представлявана от кмета А. А. Б., чрез адвокат Д. Ш. – Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорват касационната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е изведен правен въпрос, но от съдържанието може да се конкретизира въпроса относно предпоставките обосноваващи правен интерес от предявяването на отрицателно установителен иск за собственост.
Прието е с обжалваното определение, че ищците не са представили доказателства за завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, с което не са преодолели отсъствието на правен интерес, като пречка за провеждане на предприетата от тях искова защита, чрез предявения отрицателно установителен иск, чрез който отричат правото на собственост на ответника Община [населено място], при наличие на влязло в сила съдебно решение от 20.04.2010 г. по гр. дело № 407/2009г. на Върховния касационен съд, с което е приет за недопустим тогава предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от ищците срещу същия ответник, поради липса на правен интерес, изведен от обстоятелството, че ищците са получили отказ на Поземлената комисия да възстанови в реални граници имота в местността „К.”, землището на [населено място], поради извършено мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ, препятстващо възстановяване на собствеността на наследниците на бившия собственик, а относно имота в местността „Градище”, липсата на правен интерес е обоснована от обстоятелството, че не е установено възстановено право на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници. Прието е, че по сега предявеният отрицателен установителен иск, ищците не се позовават на нови факти, а отново извеждат правото си на собственост от същите обстоятелства, обсъдени с посоченото решение на ВКС, с което е прието, че положително установителният им иск за собственост е предявен при отсъствие на правен интерес. В този смисъл съдът е приел, че ищците не разполагат с годен титул на собственост за процесните имоти, не могат да обосноват материалноправна легитимация на собственици на възстановено право на собственост, което обуславя липса на правен интерес от предявения иск не само по отношение на ответника Община [населено място], но и по отношение на ответниците – физически лица придобили имотите чрез последващи транслативни сделки, като закупили от несобственика Община [населено място]. Съдът се е позовал и на задължителна съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК – решение по гр. дело № 193/2011г. ВКС и определение по гр. дело № 1317/2011 ВКС, според която при възникнал спор за собственост, отрицателният установителен иск за собственост може да бъде проведен само при наличие на правен интерес изведен от защитимо за ищеца вещно право, в противен случай би липсвал спор за собственост.
Приетото с обжалваното определение не влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение, според което правният интерес от отрицателно установителен иск е налице, когато ищецът заявява самостоятелно права върху веща, при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Във всички случаи ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то произтича – обратното би означавало да се защитава право, което изобщо не съществува. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
В случая жалбоподателите – ищци извеждат правния си интерес с твърдения, че са собственици по реституция на два земеделски имота от по 0,400 дка в м. „К.” и нива с площ 1,2 дка в м. „Градец” с О., за които няма данни да са възстановени в стари (възстановими) реални граници, няма издадени скици на възстановените земи, имотите не са индувидуализирани на място с граници и площ, поради незавършена процедура по ЗСПЗЗ. С предявения отрицателно установителен иск, ищците искат да отрекат право на собственост на ответниците, без да могат да установят засегнати свои права върху посочените обекти, без което за тях липсва правен интерес от такъв иск.
Предвид изложеното процесуалноправният въпрос с обжалваното определение не е разрешен в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят на Община [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 2204/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, трето г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 440 от 29.11.2012г. по гр. дело № 808/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Д. И. и Д. Д. И. да заплатят на Община [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ