1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
С., 18.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1268 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Х. П., М. Н. П. и Н. Н. П., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. С. АК-Г., против въззивно решение № 318 от 10.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 398/2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 57/18.07.2014 г. на Тревненския районен съд, по гр.д. № 83/2014 г., за отхвърляне иска на Н. Х. П., М. Н. П. и Н. Н. П. против П. Д. П. от [населено място] за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 106, том І, д. № 427/1990 г. по описа на РС-гр. Т., с който М. Н. П., б.ж. на [населено място], починала на 15.03.2013 г., е прехвърлила на П. Д. П., чрез неговия баща и законен представител Д. П. Д. процесния застроен недвижим имот в [населено място], до размер на ? идеална част от прехвърления имот, поради неизпълнение. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените правни въпроси са – налице ли е неизпълнение от страна на приобретателя, когато не са престирани грижи и издръжка в пълен обем като предпоставка за разваляне на алеаторния договор и в тази връзка какъв е критерият относно пълнотата на полаганите грижи и даване на издръжка, за да е налице изпълнение на договора от страна на приобретателя по алеаторния договор. В подкрепа на твърденията си касаторите се позовават и представят съдебна практика, с твърдението, че приетото във въззивното решение й противоречи – ТР № 30/1981 Г. на ОСГК на ВС, решение № 209 от 18.03.2005 г. по гр.д. № 379/2004 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 26 от 06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., ІІ г.о. и решение № 1297 от 23.11.1993 г. на ВС по гр.д. № 655/1993 г., ІІ г.о., постановени по стария процесуален ред, което обуславя основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно приетото разрешение в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна, но не изразява становище по заявеното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане кредиторът еднократно и в пълен обем изпълнява своето задължение да престира – прехвърля собствеността върху имота, а длъжникът е длъжен пожизнено – до смъртта на прехвърлителя, да полага необходимите грижи и издръжка за него ежедневно, в пълен обем към кредитора и това негово задължение е неделимо. В конкретния случай съдът е приел, че по договора не е налице неизпълнение от страна на длъжника като предложеният и приет от прехвърлителката М. П. начин на изпълнение от страна на приобретателя на имота по процесния договор за издръжка и гледане обосновава неговото изпълнение, съобразно договореното между страните и действителните нужди на кредитора до неговата смърт. Съдът е дал отговор на въпроса, какъв следва да бъде дължимия обем от грижи, които приобретателят на недвижим имот получен срещу задължение за гледане и издръжка следва да престира. Отговорът е съобразен с особеностите на конкретния случай – възрастта на прехвърлителката, здравословното й състояние, възможността да се справя сама и желанието да води собствен начин на живот, нейните жизнени и битови нужди, обстоятелството, че приживе прехвърлителката не е имала оплаквания, че предоставените грижи и издръжка от ответника, респ. неговия баща, са били недостатъчни с оглед нейното състояние и възможности, при липсата на данни, че тя е била готова да приеме нещо повече от това, което е получавала от ответника. В съдържанието на дължимата от приобретателя на имота престация, съдът е съобразил и нравствено – етичното изражение на задължението за полагане грижи в натура, което не се свежда само до задоволяване на материални потребности и дейности от битово естество – осигуряването на нормален бит и домакинство, грижи за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителката, но включва и потребността от внимание, уважение, загриженост и добро отношение, каквито прехвърлителката е получавала. Правилността на изводите, че договорът е бил изпълняван пълно, точно по вид, обем и размер, съобразно уговорената престация се проверява в производството, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Даденият с обжалваното решение отговор е съобразен с представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, което изключва допускането на касационно обжалване.
В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че поставените въпроси от материално естество, са решени от въззивния съд в съответствие с представената съдебна практика и закона, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 318 от 10.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 398/2014 г. на Габровския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 186 от 19.01.2015 г. на Н. Х. П., М. Н. П. и Н. Н. П., всички от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: