5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1134
С., 04.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3212/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. У. чрез пълномощник адв. И. Т. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № 151 от 09.01.2014г. по в. гр. дело № 344/2013г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 187 от 15.07.2013г. по гр. дело № 672/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против [фирма] [населено място] море, [община], представлявано от Уве Ш. и [фирма] [населено място] море, [община] представлявано от Уве Ш. с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за частично недействителен на договор за покупко-продажба на апартамент № 5, с площ 49.35 кв. м, а по документи 56 кв. м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, находящ се на партерен етаж – ниво 1 във Ваканционен комплекс „Я.”, Курортен комплекс Слънчев бряг, сключен с нотариален акт № 81, т. ХХVІІ, рег. № 17328, № 5108/16.09.2008г. на нотариус с район на действие Несебърски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси, които групирани касаят предпоставките, при които следва да се приеме наличие на увреждане на кредитора, поставени в контекста на приетото с обжалваното решение като основание за отхвърляне на иска, че сделката сключена между ответниците не уврежда ищеца в качеството му на кредитор за парично вземане по съдебно присъдена неустойка, тъй като същият частично е удовлетворил вземането си чрез проведено принудително изпълнение върху имота предмет на атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД договор. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД с твърдение, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците [фирма] представлявано от Уве Ш. и [фирма] представлявано от Уве Ш. чрез пълномощник адв. Х. К. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Развити са съображения относно липсата на обективната предпоставката – увреждане на кредитора от извършената сделка между ответниците.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси дали има увреждане на кредитора: когато с оспорената сделка са създадени само затруднения за кредитора да събере своето вземане; в случаите когато срещу отчужденото възмездно имущество длъжникът е получил определена парична сума в брой; наличието на друго имущество у длъжника към момента на извършване на оспорената сделка, респ. към кой момент следва да се преценява състоянието на длъжниковото имущество при преценката за наличие на увреждане по отменителния иск; имат ли значение за увреждането на кредитора извършените спрямо имота последващи сделки на разпореждане, включително и осъществена публична продажба на имота в хода на предприето принудително изпълнение са получили разрешение в представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК, според която увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт на длъжника, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, както и че увреденият има интерес от отменителния иск, когато в резултат на предявяването му ще настъпи промяна в правната сфера на длъжника. В представените от жалбоподателя съдебни решения на ВКС се приема също, че увреденият кредитор няма интерес от иска по чл. 135 ЗЗД и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание – бракът е прекратен поради смърт или непротивопоставимостта на сделката следва от поредността на вписванията в нотариалните книги, както и когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, т. е. увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание – решение по гр. дело № 754/2009г. ВКС, четвърто г. о. В този смисъл й решение т. д. № 422/2012 г. ВКС, първо т. о., в което се приема още, че предназначението на павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. Ако кредиторът е удовлетворен, отпада интереса на кредитора, респ. отпада и предназначението на отменителния иск като обезпечително средство. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото предмет на разпореждането е притежавано от длъжника.
Приетото с обжалваното решение, че сделката между ответниците не е увреждаща за ищеца, тъй като към момента на сключването й първият ответник – длъжник по вземането на ищеца за присъдената му неустойка е притежавал достатъчни парични средства в наличност, както и друго имущество, от което кредиторът е могъл да се удовлетвори и в този смисъл оспорената сделка не го уврежда, влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
Освен тези съображения в мотивите си, в подкрепа на горния извод, съдът е приел още, че процесният имот е бил възбранен в полза на ищеца за обезпечаване на същото парично вземане, от което той извежда качеството си на кредитор по отменителния иск, било е образувано изпълнително дело за събиране на вземането с взискател ищецът, имотът предмет на увреждащата го сделка по иска по чл. 135 ЗЗД е бил изнесен на публична продан и ищецът е участвал в наддаването, проданта е извършена и имотът е бил възложен на трето неучастващо в процеса лице, поради направен писмен отказ от ищеца да го закупи, т. е. ищецът е удовлетворил частично вземането си за неустойка от проданта на процесния имот, поради което сключената между ответниците сделка не е увреждаща за него. За ищецът е отпаднал интереса от воденето на отменителния иск, поради удовлетворяване отчасти на вземането си за неустойка от проданта на имота, предмет на сделката, която твърди да го е увредила. Това са решаващи мотиви да отхвърляне на иска при конкретната фактическа обстановка.
Въпросът – имат ли значение за увреждането на кредитора извършените спрямо имота последващи сделки на разпореждане, включително и осъществена публична продажба на имота в хода на предприето принудително изпълнение, както и въпроса дали следва да се приеме, че посредством продажбата на чужда вещ кредиторът би могъл да бъде удовлетворен (жалбоподателят има предвид, че на проведената публична продан е продаден имот, който вече е бил собственост на втория ответник по прехвърлителната сделка с първия ответник – длъжник, оспорена от кредитора с павловия иск) са ирелевантни към предмета на отменителния иск, тъй като имат отношение към правата, които трети лица са придобили въз основа на отчуждения извършени от съконтрагента на длъжника. Тези лица не участват в производството по павловия иск и правата им са защитени, ако правопридобиването предшества завеждането на отменителния иск, както е в настоящия случай (чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД).
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство по направено искане в писмения отговор в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и доказателства за изплатен хонорар.
Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 09.01.2014г. по в. гр. дело № 344/2013г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. А. У. да заплати на [фирма] [населено място] море, [община], съдебни разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ