3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209
С., 7.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5680/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 25.04.2013 г. по в. гр. дело № 3734/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 61 от 15.01.2013 г. по гр. дело № 24528/2012 г. на Софийски районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Е. М. П. извършено със заповед № 50 от 05.04.2012 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на отдел организация на продажбите” и осъждане на [фирма] да заплати 8356,27 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 05.04.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – как следва да се доказват поставените бизнес задачи на новия управител, за да е налице договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Жалбоподателят поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Е. М. П. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Според тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значение за точното прилагане на закона и развитие на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществени условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Тези предпоставки не са налице. Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 е ясна и по приложението й има обвързваща практика на ВКС по чл. 291 ГПК, на която решаващият съд се е позовал – решение по гр. дело № 168/2011 г., четвърто г. о. ВКС. В този смисъл е съдебната практика установена й с решение по гр. дело № 937/2011 г., трето г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1358/2012 г., четвърто г. о., ВКС. В последното съдебно решение, наред с отговора на въпроса за фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, в който се включва изискването договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, е даден отговор и на поставения процесуалноправен въпрос в смисъл, че бизнес задачата освен в договора за възлагане на управление, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор, стига да е налице връзка между тях. Наличието на установена съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие с цитираната съдебна практика.
Прието е, че договорът за възлагане на управление е бланкетен и не разкрива съдържание с бизнес цели; данни за бизнес задача не могат да бъдат извлечени и от Правилата за управление на ответника, нито от документите озаглавени „бюджет” и „резултат многогодишно планиране”, т. е. съдът е обсъдил всички представени от жалбоподателя писмени доказателства, но не е намерил, те да имат връзка с изискването договорът за управление да съдържа данни за постигането на определена стопанска цел.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По делото е постъпила молба за поправка на очевидна фактическа грешка, която следва да бъде разгледана от въззивния съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.04.2013 г. по в. гр. дело № 3734/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане молбата на Е. М. П. вх. № 69662/12.06.2013г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ