5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
С., 12.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3892 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Професионална агротехническа гимназия/П./ „Н. Й. В.” [населено място], представлявана от директора П. Р., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-М., против въззивно решение № 222 от 18.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 303/2015 г. на Врачанския окръжен съд, с което като е отменено решение № 68 от 10.03.2015 г. на Белослатинския районен съд, постановено по гр.д. № 804/2014 г., са уважени предявените от Ц. Г. В. от [населено място] срещу П. „Н. Й. В.” от [населено място] „Митници”, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 23 от 30.09.2014 г. на директора на ответната гимназия, за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „хигиенист” и за заплащане на сумата 2 868,48 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица, за периода от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г., ведно със законните последици. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на спора, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. материалноправен въпрос е – води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ посочването в „искането на работодателя за даване на предварително съгласие” на нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, макар и от съдържанието да е недвусмислено ясно, че е направено искане по чл. 333, ал. 4 КТ до съответния синдикален орган в предприятието, респ. може ли да се приеме, че е спазена предвидената процедура за искане на предварително съгласие от съответния синдикален орган в предприятието.
Ответницата по касационната жалба Ц. Г. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. Я. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, съгласно която когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или намаляване обема на работата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В случая решаващият съд е приел, че ищцата е редовен член на СС на синдикат „Образование” към КТ”Подкрепа”, както и че съгласно подписаният между Министерство на образованието и науката и посочения синдикат Колективен трудов договор от 26.06.2014 г. – чл. 10, ал. 3, се изисква преди уволнението работодателят да поиска предварителното съгласие на съответната синдикална организация в учебното звено. В случая такова искане не е отправено до синдикалната организация, а в изпратеното до нея писмо от работодателя е поискано съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ, което се отнася до случаите, при които работникът е член на синдикалното ръководство и във връзка с това искане е получен отговор, че ищцата не е член на синдикалното ръководство на СС към синдикат „Образование” към КТ”Подкрепа” в гимназията – председател или секретар и не се ползва с тази предварителна закрила при уволнение. Отделно е изложил и подробни съображения за незаконност на извършения подбор по чл. 329 КТ.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос – води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ посочването в „искането на работодателя за даване на предварително съгласие” на нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, макар и от съдържанието да е недвусмислено ясно, че е направено искане по чл. 333, ал. 4 КТ до съответния синдикален орган в предприятието, респ. може ли да се приеме, че е спазена предвидената процедура за искане на предварително съгласие от съответния синдикален орган в предприятието, е важен, но същият е формулиран некоректно, тъй като не кореспондира с данните по делото. В отправеното искане от работодателя до синдикалната организация на КТ”Подкрепа” в гимназията за предварително съгласие изрично е посочено, че е по чл. 333, ал. 3 КТ и именно във връзка с него е получен отговор от синдикалната организация в лицето на нейния председател К. К., че ищцата не се ползва с предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като не е член на синдикалното ръководство, т.е. в случая в това искане не се съдържа даване на предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, във връзка с чл. 10, ал. 3 от К. и в тази връзка по този законов текст отговор не е получен. В този случай работодателят е следвало да отправи ново искане до синдикалната организация, в която е членувала ищцата, за даване на предварително съгласие в хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. с разпоредбите на К., каквито данни по делото липсват, а и не се твърдят. Следователно, в случая изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че не е изпълнена императивната норма на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. с чл. 10, ал. 3 К. и не е получено предварителното съгласие на синдикалната организация за уволнението на ищцата-неин член, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и уволнението й на това основание е незаконно, кореспондира с нормите на закона, а и на установената задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В този смисъл настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съгласно чл. 50, ал. 1 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като единственото ограничение в свободата на договаряне е забраната на клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в К., с който работодателят е обвързан. При тази законова уредба на К. е възможно в такъв трудов договор да бъде уговорено вземането както на предварително съгласие, така и на становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение. Когато в К. е уговорено вземането на предварително писмено съгласие, какъвто е настоящият случай, съгласно чл. 10, ал. 3 К., недаването на предварително писмено съгласие опорочава уволнението. Това е така, тъй като закрилните разпоредби с оглед целта им да осигурят закрила на определени категории работници и служители, посочени изчерпателно в чл. 333 КТ, при уволнение на също изчерпателно посочени основания, следва да се прилагат стриктно и формално. Т.е., когато работникът и служителят се ползва със закрила по чл. 333 КТ, съгласието/разрешението трябва да бъдат дадени конкретно за отделната хипотеза с отчитане на обстоятелствата й. Съгласието/разрешението е за всеки отделен случай по см. на чл. 333 КТ, за конкретен работник, за конкретно уволнително основание и за конкретна хипотеза на закрила и тъй като в конкретния случай такова предварително съгласие не е било налице, е прието, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно. Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ, в случая съобразена от въззивния съд, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото, на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 632,50 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 222 от 18.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 303/2015 г. на Врачанския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 4803/17.06.2015 г. на Професионална агротехническа гимназия „Н. Й. В.” [населено място].
ОСЪЖДА Професионална агротехническа гимназия „Н. Й. В.” [населено място] да заплати на Ц. Г. В. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 632, 50 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: