5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 878
С., 27.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1808/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. В. чрез пълномощник К. Т. против въззивно решение № 348 от 02.10.2013 г. по в. гр. дело № 1227/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 591 от 15.04.2013 г. по гр. дело № 5919/2011 г. на Старозагорски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Я. К. В. извършено със заповед № 49 от 24.09.2009 г. на управителя на [фирма] [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване обема на работа и са отхвърлени исковете за възстановяването й на длъжността заемана преди уволнението „началник О.” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5400 лв. за срок от шест месеца считано от 24.09.2006 г.; отхвърлени са й исковете за заплащане на сумата 900 лв. представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок за предизвестие; за заплащане на сумата 900 лв. представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ дължимо при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; за заплащане на сумата 3600 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 КТ за времето от 24.09.2009 г. до 01.02.2010 г.; за заплащане на сумата 529,20 лв. допълнително трудово възнаграждение за времето от 09.06.2009г. до 24.09.2009 г. като погасено поради плащане за размер до 303,13 лв. и като неоснователен за размера над тази сума до общо претендираното.
В изложение за допускане на касационно обжалване инкорпорирано в касационната жалба жалбоподателката поставя матиралноправните въпроси – в хипотезата на чл. 325, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, при липса на свободно и ясно изразена воля на някоя от страните, може ли да се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и следва ли съдът да обсъди този момент при наличие на данни за опорочаване волята на служителя и липса на ясно изразена воля на работодателя, както и следва ли съдът да тълкува всички представени по делото доказателства и процесуалноправните въпроси, за които твърди, че няма произнасяне – по направено оспорване истинността на ведомости за заплати и разходен касов ордер от 23.09.2009г.; отказ на въззивния съд да се произнесе по същество по иск за признаване на трудовия договор като сключения на 10.06.2009г., както и да се произнесе в частта на присъдените в тежест на ищцата деловодни разноски или тяхното намаляване, като в тази връзка поставя въпроса, при разглеждане на трудовите спорове присъждат ли се в тежест на ищеца направените съдебни и деловодни разноски. Жалбоподателката представя съдебна практика по приложението на чл. 325, ал. 1 КТ; ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС по тълкуване на спорни въпроси на въззивното производство и определения на ВКС по въпроса за съдебните разноски в трудовото производство, чрез които обосновава приложно поле за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] представлявано от управителя А. Х. чрез пълномощник адв. Е. П. – С. адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени съобразно съдебната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос касае пряко установената по делото фактическа обстановка и съдържа несъгласие с извода на съда, че трудовото правоотношение между страните е било валидно прекратено по взаимно съгласие на основание подадено от ищцата на 23.09.2009г. заявление, че напуска считано от 24.09.2009 г. и поставена от работодателя резолюция, че е съгласен, считано от 24.09.2009г. в същия ден, когато на ищцата са били изплатени дължимите трудови възнаграждения със оспорения РКО и същата е престанала да се явява на работа. Съдът е изложил подробни съображения относно твърденията на ищцата, че била принудена от работодателя да напусне по взаимно съгласие, като се е позовал на разпитани по делото свидетели с преки впечатления за психическото и състояние в деня на подаване на молбата за напускане, когато ищцата е уредила всички взаимоотношения с ответника, без да е показала негативни емоции, състояние на неспокойствие и напрежение, които да обосноват, че предприетото от нея действие е извършено под стрес предизвикан от управителя на дружеството работодател. Обосноваността на тези изводи се проверяват в производството по касационно обжалване, ако такова бъде допуснато, каквито основания по поставения правен въпрос не се установяват. Постановеното решение е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1 КТ, включително и с представената от жалбоподателката (в самото съдебно решение съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1 КТ), което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос.
Поставените процесуалноправни въпроси – по направено оспорване истинността на ведомости за заплати и разходен касов ордер от 23.09.2009г. и отказ на въззивния съд да се произнесе по същество по иск за признаване на трудовия договор като сключен на 10.06.2009г., не са обуславящи за изхода на делото, не засягат решаващите изводи на съда и са наведени за разкриване на административноправни нарушения в дейността на работодателя при уреждане на трудовите правоотношения, в частност със служителката. На това сочат твърденията в шест пункта на т. ІІІ от изложението, които са ирелевантни за изхода на делото.
В обжалваното решение съдът изрично е посочел, че ищцата не е предявила установителен иск за датата, на която е сключен трудовият договор, поради което поставения правен въпрос не е въведен в предмета на делото. Независимо от това съдът е изложил мотиви, относно датата на която е възникнало трудовото правоотношение, поради което твърденията в изложението в обратен смисъл са опровергани.
По въпроса за присъждане на съдебните разноски по трудови дела.
Жалбоподателката е представила определение по ч. гр. дело № 555/2010 т. на ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с което е прието, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор (чл. 359 КТ). Безплатността се отнася до всички държавни такси и други разноски по производството (за свидетели, вещи лица и пр.) и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Безплатността обаче не освобождава работника или служителя от отговорността за заплащане на разноските направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителят дължи на работодателя на общо основание (чл. 78, ал. 3 ГПК). Към тях не следва да се включват разноските за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на другата страна с оглед изхода на делото (неоснователност на въззивната жалба) съдебни разноски по представен списък за разноски в размер на 780 лв. адвокатско възнаграждение съобразно приложена фактура и банково извлечение за извършено плащане, от което следва, че съдът се е произнесъл съобразно представената съдебна практика.
По същият начин е процедирал и първоинстанционния съд – ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на другата страна съдебни разноски по представен списък на разноски в размер на 749 лв. адвокатско възнаграждение, платено в размер на 780 лв., съразмерно с уважената част от исковете – иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Обстоятелството, че съдилищата са посочили, че се заплащат деловодни разноски не води до извод, че такива са присъдени.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 348 от 02.10.2013 г. по в. гр. дело № 1227/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ