3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
С., 2.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 544/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 396, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], срещу въззивно определение № 319 от 02.05.2012 г. по ч. гр.д. № 242/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено определение № 536/28.02.2012 г., постановено по гр.д. № 2147/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [община] по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение по предявения по делото иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу [фирма] и е допуснато обезпечение на предявения иск по гр.д. № 2147/2010 г. по описа на В. от [община] срещу [фирма], по чл. 422 ГПК, за установяване на вземане в размер на 91 394,12 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9145/2010 г. на В., чрез налагане до размер на сумата от 91 394,12 лв. на следните обезпечителни мерки – запор върху описани банкови сметки на ответното дружество в СЖ [фирма] и възбрана върху собствения на [фирма] недвижим имот, находящ се в [населено място], р-н „М.”, [улица], З. промишлена зона, с площ от 8 084 кв.м., подробно описан. Частният жалбоподател твърди, че въззивното определение е неправилно, тъй като изводът на въззивният съд за вероятната основателност на предявения иск е необоснован, поради което моли то да бъде отменено и молбата на ищеца за допускане на обезпечение на иска да бъде отхвърлена или евентуално то да бъде изменено като обезпечителните мерки – запор и възбрана се наложат при последователно преминаване от една към друга, при условията на определена от съда парична гаранция на осн. чл. 391, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [община], чрез процесуалния си представител юриск. Д. Д. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 396, ал. 2, пр. 3 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевират хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но не е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Изложено е твърдение, че при постановяване на определението си, с което е допуснато обезпечение на предявения иск като вероятно основателен – подкрепен с убедителни писмени доказателства, въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност и възраженията на ответника във връзка с това. Представя съдебна практика.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
За да допусне исканото обезпечение въззивният съд е приел, че в случая за молителя [община] е налице обезпечителна нужда по предявения установителен иск по чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, за установяване на вземане в размер на сумата от 91 394,12 лв. по издадена в заповедно производство заповед за изпълнение, която се стабилизира при успешно проведения установителен иск. Приел е също така, че този иск е подкрепен с приложените към исковата молба и в хода на производството писмени доказателства, както и че поисканите обезпечителни мерки са допустими и адекватни на обезпечителната нужда, доколкото гарантират съхраняването на имуществото в патримониума на длъжника с цел евентуалната възможност за удовлетворяване от същото.
Въпросите на жалбоподателя, свързани с необсъждане на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и необсъждане на възраженията на ответника във връзка с тях, не представляват общото основание за достъп до касация по см. на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не са относими към правните аргументи на въззивния съд, а изразяват несъгласието на жалбоподателя с приетата от съда основателност на молбата за допускане на обезпечение на молителя [община] с правно основание чл. 389 ГПК. По този начин касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК с тази за достъп до касация по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. При това дали са налице достатъчно доказателства за основателността на предявения иск с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК и дали той е обоснован с доказателствата по делото, е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка, а значението на правния въпрос, който представлява основание за достъп до касация, се извежда от правните изводи на съда, а не от приетите за установени конкретни факти и обстоятелства. Освен това дали да допусне обезпечението при представяне на гаранция при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК решаващият съд е този, който преценява това с оглед на конкретното дело и фактите и обстоятелствата по него дори и при хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като предмет на проверка в производството по обезпечение на иска е наличието на предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК. В случая обезпеченият иск на [община] е по чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, за сумата от 91 394,12 лв. и допуснатото обезпечение на този иск се явява защитно средство доколкото наложените обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки на ответното дружество-длъжник и възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот гарантират съхраняването на имуществото в патримониума на касатора-длъжник с цел евентуалната възможност за удовлетворяване от същото. Нещо повече, при неоснователно наложено обезпечение ищецът носи отговорност към ответника за причинените му вреди от това.
По изложените съображения, искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се явява неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 319 от 02.05.2012 г. по ч. гр.д. № 242/2012 г. на Варненския апелативен съд, по частна касационна жалба с вх. № 3971/08.06.2012 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :