3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
С., 26.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1110/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Ю. К. Н. с фирма „Б.-Ю. Н.” чрез адвокат Р. Р., Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 30.05.2012г. по гр. дело № 725/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.05.2010 г. по гр. дело № 4939/2003г. на Софийски районен съд за осъждане на жалбоподателката да заплати на Т. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука станала с М. К. Д. на 21.07.2002 г. в размер на 40 000 лв. със законна лихва от датата на злополуката 21.07.2002 г. до окончателно изплащане на сумата и отхвърлил иска до предявения размер 50 000 лв.; отхвърлил и възражението за прихващане на едноличния търговец Ю. К. Н. с фирма „Б.-Ю. Н.” за 20 000 лв. вреди върху лек автомобил Мерцедес 208 ДК [рег.номер на МПС] станали при злополуката на 21.07.2002 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбопоадтелката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос – следва ли въззивният съд да направи собствени правни изводи като обсъди всички относими по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения и материалноправния въпрос – за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ при наличие на данни за проявена груба небрежност от страна на пострадалия – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Ответницата Т. И. Д. чрез адвокат Т., Софийски адвокатски съвет в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не разрешен в противоречие с представена от жалбоподателката съдебна практика – решение по гр. дело № 1660/2009г. ВКС, първо г. о. и решение по гр. дело № 701/2011 г. ВКС, първо г. о., с които при разглеждането на спорове с различно предметно естество спрямо предмета на обжалваното решение е засегнат и въпроса за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), като съдилищата са се позовали на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според което въззивният съд е съд по същество и е длъжен да разгледа материалноправния спор като направи свои фактически и правни изводи и обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
С обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, отговорил е на доводите и възраженията на страните направени до приключване на съдебното дирене и като е констатирал наличието на пълно съвпадение с изводите на първата инстанция е потвърдил решението.
По поставения процесуалноправен въпрос съдът е съобразил задължителната съдебна практика установена с ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
М. въпрос по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, уреждащ възможността за изключване или намаляване отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност е поставен с твърдение, че такова възражение било направено пред въззивния съд, който не се е произнесъл и не е обсъдил доводите на страната за наличие на проявена от пострадалия груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Развити са й съображения относно поведението на пострадалото лице, оценено като проява на груба небрежност и като основание за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ.
Жалбоподателят представя съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 1923/2009г. ВКС, четвърто г. о.; гр. дело 3251/2008г. ВКС; гр. дело № 1135/2010 г. ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 434/2011 г. ВКС, трето г. о. и гр. дело № 673/2011 г. ВКС, четвърто г. о. – всички по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представената съдебна практика не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като нито във въззивната жалба, нито в производството пред въззивния съд до приключване на съдебното дирене, жалбоподателката се е позовавала на чл. 201, ал. 2 КТ. Едва в писмено становище представено след приключване на делото, пълномощникът на жалбопотелката е направил оплакване, че в първоинстанционното решение липсва произнасяне по отношение намаляване отговорността на работодателя поради съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия. В. съд не е разгледал оплакването, тъй като и пред първата инстанция жалбоподателката не се е позовавала на чл. 201, ал. 2 ГПК и не е твърдяла поведение на пострадалото лице, което да е допринесло за настъпилата му смърт при трудовата злополука, поради проявена груба небрежност.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установяват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2012г. по гр. дело № 725/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ