6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 29.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1429 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Прокуратура на РБ чрез прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] и от Методи С. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. З. от АК-Б., против въззивно решение № 300 от 30.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 454/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез прокурор Л. К. при Б. окръжна прокуратура, обжалва въззивното решение в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Методи С. М. от [населено място], сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2, т. 2 З., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2010 г. до окончателното й изплащане. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост и иска неговата отмяна. Релевира като основания за допускането му до касационен контрол чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос относно точното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, и сочи като противоречива съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., както и решение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6122/2007 г., І г.о., решение № 43 от 01.08.2008 г. по гр.д. № 133/2008 г. на В. и решение № 8 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 402/2008 г. на Разградския окръжен съд, които не представя.
Жалбоподателят Методи С. М. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Благоевградския районен съд за сумата от 10 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 З. със законните последици и срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 6 000 лв. до 10 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2, т. 2 З., при условията на солидарност, ведно със законните последици. Релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата на Прокуратурата на РБ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. твърди, че постановеното решение в обжалваната му от него част, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – относно пасивната материалноправна легитимация на ответниците Прокуратура на РБ и Благоевградския районен съд и носи ли съдът отговорност по чл. 2, т. 2 З., когато осъдителната му присъда е отменена преди да е влязла в сила и подсъдимият е оправдан по реда на инстанционния контрол; за възможността да се реализира солидарна отговорност по чл. 2, т. 2 З. на няколко субекта; както и относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при наличието на хипотезите на чл. 2 З.. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика, както следва: решение № 316 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 503/2009 г., ІІІ г.о., решение № 4 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о. и решение № 724 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 448/2010 г., ІІІ г.о., всички постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК и решение № 37 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5367/2007 г., І г.о., постановено по стария процесуален ред – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1и т. 2 ГПК.
Ответникът по жалбите – Благоевградският районен съд, чрез своя процесуален представител съдия И. П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата на Методи С. М. и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение и той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 286, ал. 1, предл. 1 НК, извършено на 16.11.2006 г. С обвинителен акт срещу него е внесено обвинение като е образувано НОХД № 724/2008 г. на Б.. С присъда № 678 от 10.02.2009 г. по делото той е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК и осъден на лишаване от свобода от 1 година и 8 месеца при приложението на чл. 66, ал. 1 НК с три годишен изпитателен срок. С присъда от 30.11.2009 г. по ВНОХД № 437/2009 г. Софийският окръжен съд е признал ищеца за невинен като го е оправдал за престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, която е потвърдена от ВКС с решение № 119 от 12.03.2010 г. по н.д. № 2/2010 г. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, т. 2 З. и като е съобразил продължителността на воденото наказателно производство, както и претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното обвинение, е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 6000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ. Приел е, че искът по чл. 2, т. 2 и т. 3 З. срещу втория ответник Благоевградския окръжен съд при условията на солидарност с първия ответник Прокуратурата на РБ, за сумата от 10 500 лв. неимуществени вреди, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице предпоставките за ангажираността на този ответник по чл. 2, т. 2 и т. 3 З., тъй като претърпените от ищеца вреди са в резултат на повдигнато срещу него незаконно обвинение, а не в резултат на постановената от втория ответник осъдителна присъда, която е била отменена по реда на инстанционния контрол и с влязъл в сила съдебен акт той е бил оправдан.
Върховният касационен съд намира, че постановеното въззивно решение в частта му, с която искът по чл. 2, т. 2 З. на ищеца по отношение на Благоевградския районен съд е отхвърлен, по въпроса относно пасивната материалноправна легитимация на ответниците Прокуратура на РБ и Благоевградския окръжен съд и носи ли съдът отговорност по чл. 2, т. 2 З., когато осъдителната му присъда е отменена преди да е влязла в сила и подсъдимият е оправдан по реда на инстанционния контрол, не е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея – решение № 479 от 09.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1684/2010 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Приетото в приложеното като задължителна съдебна практика решение № 316 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 503/2009 г., ІІІ г.о., касае отговорността на съда по чл. 2, т. 3 З., а именно, че отговорност за вреди от осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано, по смисъла на чл. 2, т. 3 З., възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговаря самостоятелно за вреди по посочения текст. В случаите обаче, когато осъдителната присъда е отменена и лицето оправдано по реда на инстанционния контрол, съдът не отговаря по чл. 2 З., както е прието в цитираното по-горе решение № 479/2011 г. на ВКС. Правилността на осъдителната присъда се проверява от функционално по-горестоящият съд, който оправдава лицето, преди влизане на осъдителната присъда в сила, какъвто е настоящия случай, поради което не е налице солидарна отговорност на съда с Прокуратурата на РБ, както правилно е приел въззивния съд в обжалваното решение, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Другият правен въпрос, поставен от страните и обусловил изхода на спора, е за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при наличието на хипотезите на чл. 2 З., който също е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика. В този аспект следва да се отбележи, че размера на обезщетението за вреди, определян по чл. 2, т. 2 З. се влияе от конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото в случая съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на издадения незаконен акт на досъдебното производство, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представените от касатора ищец съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същи. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Останалите правни въпроси не са обусловили изхода на спора, поради което по тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, направените от страните разноски остават в тяхна тежест.
Не следва да бъде уважено и искането на процесуалния представител на Благоевградския районен съд за присъждане на разноски в размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно НМРАВ, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, тъй като в случая тази законова норма е неприложима, защото касае участие на юрисконсулт, каквото качество съдия П. като процесуален представител на Б. не притежава.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 30.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 454/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3098 от 10.10.2012 г. на Методи С. М. от [населено място] и касационна жалба с вх. № 2683 от 29.08.2012 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Б. окръжна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: