1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 20.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 979 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на отбраната – поделение 26870 – [населено място], представлявано от гл. юриск. М. М., против въззивно решение № 454 от 12.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 511/2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което като е потвърдено решение № 11 от 04.01.2011 г. на Варненския районен съд, 31 с-в, постановено по гр.д. № 7700/2011 г., са уважени предявените искове от С. Н. Н. от [населено място], срещу Поделение 26870 – [населено място] – Хидрографска служба на В.-БА, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението й, извършено със заповед № 70/22.03.2010 г. на началника на Поделение 26870 за незаконно и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „проектант”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван е противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. материалноправен въпрос е по приложението на чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 2 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни актове, както следва: решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр. д. № 748/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 878 от 14.11.1990 г. по гр. д. № 793/1990 г. на ІІ г.о. на ВС и решение от 08.01.2008 г. по кас.гр. д. № 945/2007 г. на Софийски апелативен съд, ГК, І състав.
Ответницата по касационната жалба С. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. М. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че наложеното на ищцата с връчената й заповед № 70/22.03.2010 г. дисциплинарно уволнение е незаконно. Съдът е приел, че преди извършването му работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Писмото, с което му е отправена покана за обяснения относно дисциплинарното нарушение, не е получено от работника. Освен това в него липсват данни за периода за който се твърди извършване на нарушението, нито в какви действия или бездействия се изразява. Съдът е приел, че не е установено и обстоятелството, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина, доколкото на обратната разписка е отразено, че пратката не е потърсена от получателя, а и от същата не е видно какво е съдържанието на писмото. Съдът е приел, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е надлежно осъществена, поради което и заповедта, с която на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание уволнение като незаконосъобразна следва да бъде отменена, без да се разглежда спорът по същество на основание чл. 193, ал. 2 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Представената от касатора съдебна практика на ВКС/ВС съдържа решения на отделни състави на ВКС/ВС, която практика не е задължителна и обосновава евентуалното наличие на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това настоящият състав приема, че касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 2 КТ, е от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на касационното обжалване, но същият е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и съдържаща се в решение № 428 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 290/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно която при неустановеното поискване на обяснения за дисциплинарните нарушения от работника, не са налице предпоставките на чл. 193, ал. 3 КТ за неприлагане на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ е приложима и в случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. и в случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя, не се е явил да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В конкретния случай писмото, изпратено на работника за даване на обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство за нарушение, установено с протокол № 81/01.02.2010 г., не е получено от ищцата, като от една страна в това писмо не се съдържат данни както за периода, за който се твърди извършване на нарушението, така и в какви действия или бездействия то се изразява. От друга страна е установено, че известието – обратна разписка не се явява непотърсено от ищцата-получател, с оглед изложеното в писмо № 3359/16.04.2010 г. на [фирма], че такава пратка, адресирана до нея с дата 03.02.2010 г., съдържаща писмо № 82/01.02.2010 г. няма върната обратно на подателя, т.е. в конкретния случай не може да се приеме, че известието – обратна разписка не е потърсено от получателя, а оттам и че по вина на работника не са приети и изслушани обясненията му с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ. В този аспект основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като по приложението на чл. 193, ал. 1- 3 КТ е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 428 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 290/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 668/23.11.2010 г. по гр.д. № 114/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ІV г.о. на ВКС.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 454 от 12.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 511/2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, по касационната жалба с вх. № 15292 от 11.05.2011 г. на Министерство на отбраната – поделение 26870 – [населено място].
ОСЪЖДА Министерство на отбраната – поделение 26870 – [населено място] да заплати на С. Н. Н. от [населено място] разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: