3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197
С., 18.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1065/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. В. против въззивно решение № 101 от 23.05.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1711 от 23.12.2011 г. по гр. дело № 339/2009г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на имот поради развален договор за гледане и издръжка, същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развален договор сключен на 11.04.1996г. с нотариален акт № 60, т.ХІ, дело№ 2883/1996 г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд, с който В. И. С., починала на 17.05.2011 г. с правоприемник И. А. А. прехвърлила на П. К. К. срещу задължение за гледане и издръжка 90/240 идеални части от дворно място с площ 240 кв. м, съставляващо парцел VІІ-12 от кв. 313а по плана на ІХ-ти микрорайон [населено място], поради виновно неизпълнение на задължението за гледане и издръжка на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване и допълнителна молба-изложение жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, решението е необосновано и постановено при неправилно тълкуване на закона. Сочи основание за допускане на касационно обжалване чл. 281, т. 3 ГПК. Представя съдебна практика – съдебни решения по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на инстанционни съдилища без доказателства за влезли в сила съдебни актове. В допълнителна молба – изложение жалбоподателката излага съображения от житейски характер, разкривайки обстоятелства от съвместния си живот със сина на прехвърлителката, която не съдържа правни аргументи относими към приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът И. А. А. в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа липса на изложен правен въпрос от значение за изхода на делото и представена съдебна практика отговаряща на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – влезли в сила съдебни решения за противоречиво разрешени правни въпроси. Изложени са и съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Твърденията в изложението носят характеристиките за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което е основание за касационно обжалване, макар да е цитиран като основание за допускане на касационно обжалване. Изложението не покрива изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, който поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба извеждането на точен и ясен правен въпрос включен в предмета на спора, който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото води до невъзможност касационната жалба да бъде селектирана съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е дадено тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 23.05.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. К. В. да заплати на И. А. А. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ