1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1459
С., 17.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 761 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. Ш. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Д. от АК-П. против въззивно решение № 367 от 06.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 398/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ гр. състав, с което като е потвърдено решение № 4414 от 08.12.2011 г. на Пловдивския районен съд, ХІ с-в, постановено по гр.д. № 8504/2011 г., са отхвърлени предявените от А. Г. Ш. срещу [фирма] [населено място] и [фирма] – клон М., [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 7200 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, а именно – относно легитимирания работодател, респ. ответник, в случаите, при които трудовият договор на работника е сключен с принципала, а местоработата му е в негов клон, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и въпроса за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в случаите, при които двама от членовете на съвета на директорите могат да представляват дружеството, но само за единия от тях са налице условията на чл. 328, ал. 2 КТ, за който твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. П. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – клон М. [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. И. А. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ е законосъобразно, тъй като са налице предпоставките затова – ищцата е била служител от ръководството на предприятието, налице е сключен договор за възлагане на управление на предприятието, уволнението е извършено в срок от 9 месеца най-късно след започване изпълнението по договора за управление и уволнението е извършено от лица, имащи работодателска власт. Съдът е приел, че работодател на ищцата е [фирма] [населено място], с представителя на който – изпълнителния директор И. Б. тя е сключила трудовия си договор за длъжност „главен счетоводител”, с място на работа – [фирма] – клон П., преименуван в [фирма] – клон М., [населено място]. Приел е също така, че поради сключен договор за възлагане на управление на дружеството, на нея й е било отправено предизвестие, че трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като както предизвестието, така и заповедта за уволнение са подписани от двама от членовете на съвета на директорите на дружеството/СД/, съгласно решение на СД от 13.07.2010 г. дружеството да се представлява съвместно само заедно от двамата от членовете на СД. В тази връзка съдът е приел, че издадената заповед изхожда от надлежно легитимирани лица – членовете на съвета на директорите К. Т. и В. Г., на които е възложено управлението на дружеството, съгласно разпоредбите на чл. 15а и чл. 23 от Устава му и на които е вменено да упражняват работодателска власт, същите като носители на такава власт са компетентни да издадат атакуваната заповед за уволнение.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основания за допускане на касационно обжалване са релевирани хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – решени правни въпроси от въззивния съд, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният правен въпрос относно легитимирания работодател, респ. ответник, в случаите, при които трудовият договор на работника е сключен с принципала, а местоработата му е в негов клон, не е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК, тъй като съгласно разрешенията, дадени в това ТР, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. Съгласно приетото в него длъжностите, за които се сключва трудовият договор при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери, като от приложното му поле са изключени търговските дружества, тъй като правомощията на техните органи, имащи право да сключват трудови договори, се определят от техния устав, дружествен договор и от ТЗ, каквото безспорно е ответното дружество. В тази връзка изводът на въззивния съд, че работодател на ищцата е [фирма] [населено място], с представителя на който – изпълнителния директор И. Б. тя е сключила трудовия си договор за длъжност „главен счетоводител”, с място на работа – [фирма], клон П., преименуван в [фирма], клон М., [населено място], не е в противоречие с приетото в ТР № 1/2012 г., което не намира приложение в настоящия случай.
Вторият правен въпрос – за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в случаите, при които само двама от членовете на съвета на директорите могат да представляват дружеството, но само за единия от тях са налице условията на чл. 328, ал. 2 КТ, така както е формулиран от касаторката, се отнася до правилността на обжалваното решение в този аспект, а не е обусловил изхода на спора като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и те подлежат на проверка едва след като касационното обжалване бъде допуснато, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност по т. 3.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените разноски за касационното производство, както следва – на [фирма] [населено място] сумата от 770 лв. – адвокатско възнаграждение, а на [фирма] – клон М., [населено място] сумата от 350 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 367 от 06.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 398/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ гр. състав, по касационна жалба с вх. № 9252/11.04.2012 г. на А. Г. Ш. от [населено място].
ОСЪЖДА А. Г. Ш. от [населено място] да заплати деловодните разноски за настоящата инстанция на [фирма] [населено място] в размер на 770/седемстотин и седемдесет/лева и на [фирма] – клон М., [населено място] в размер на 350/триста и петдесет/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: