4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
С. 23.04. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ж. Г. от [населено място], подадена от пълномощника й адвокат М. Ц. срещу въззивно решение № 291 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 674/2011г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 540 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 730/2010 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Ж. Г. срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за незаконно извършеното със заповед № 1/4.01. 2011 г. на управителя на дружеството уволнение и нейната отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “инспектор услуги” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1380 лева, ведно със законната лихва.
В изложението се поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на материалноправни въпроси относно това, когато при заемането на дадена длъжност в длъжностната характеристика е имало изискване за висше образование, наред със средно и ищцата е притежавала средно образование, допустимо ли е посредством последващо изменение да се въведе изискване единствено за висше образование с икономическа или юридическа специалност и на това основание да се уволни работникът, заемал длъжността; контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ включва ли и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, както и когато с новата длъжностна характеристика се въвеждат нови задължения дали това е същата длъжност или на практика е нова длъжност. По последния въпрос се поддържа, че изводът на въззивния съд, че длъжността е същата е необоснован.
Ответната страна [фирма], [населено място] не е подала писмен отговор.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което предявените от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ са отхвърлени. Съдът е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях. Приел е, че заеманата от ищцата длъжност е била “инспектор услуги” и към тази длъжност със заповед № 1/3.01.2011 г. на управителя на дружеството са въведени нови образователни изисквания- висше образование с минимална образователна степен професионален бакалавър с икономическа или юридическа специалност, на които тя не е отговаряла, поради което прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е законно.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по материалноправния въпрос: когато при заемането на дадена длъжност в длъжностната характеристика е имало изискване за висше образование, наред със средно и ищцата е притежавала средно образование, допустимо ли е посредством последващо изменение да се въведе изискване единствено за висше образование и то с икономическа или юридическа специалност и на това основание да се уволни работникът, заемал длъжността е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с приетото в решение № 1219 от 31.10.2003 г. по гр.д. № 3455/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като поставения въпрос не е решаван противоречиво. В цитираното решение е прието, че в двете хипотези на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо промяната на изискванията да е настъпила след сключването на трудовия договор. В настоящия случай промяната в изискванията за образование за заеманата от жалбоподателката длъжност е предприета след възстановяването й с влязло в сила съдебно решение на заеманата до предходното уволнение длъжност “инспектор услуги”, т.е. промяната в изискванията за заеманата длъжност е настъпила след сключване на трудовия договор.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ включва ли и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Даденото разрешение в цитираното решение № 507 от 8.07.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в тези случаи е подчинена на негова суверенна преценка-съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Дадено от въззивния съд разрешение е в съответствие с цитираната задължителна практика.
По въпроса когато с новата длъжностна характеристика се въвеждат нови задължения дали това е същата длъжност или на практика е нова длъжност се поддържа, че е налице основанието по чл.281, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът на въззивния съд, че длъжността е същата е необоснован. Така поставен въпросът касае обосноваността на извода на въззивния съд, че длъжността за която са променени изискванията за образование е една и съща. Необосноваността на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 674/2011г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: