5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1172
С., 8.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4439/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. С. чрез пълномощник адв. С. Г. против въззивно решение № 94 от 11.03.2015г. по в. гр. дело № 29/2015г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 186 от 23.10.2014г. по гр. дело № 1074/2013г. на Мездренски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 4000 лв. и вместо него П. Г. С. е осъден да заплати на Г. И. П. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от непозволено увреждане – нанесен побой от С. върху П. на 22.10.2011г., ведно със законна лихва върху сумата считано от дата на увреждането 22.10.2011г. до окончателното й изплащане, като съдът потвърдил решението в отхвърлената част на иска до пълния претендиран размер 10 000 лв. и в частта му, с която е отхвърлен предявения от П. Г. С. против Г. И. П. насрещен иск за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от непозволено увреждане, със законна лихва върху сумата, считано от дата на увреждането 22.10.2011г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – кому принадлежи тежестта на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличие на пълно и несъмнено доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК; дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на косвени доказателства, след като е имало преки, но ищецът не ги е ангажирал и представлява ли това недоказаност на иска; необсъждането или превратното обсъждане на събраните доказателства по делото, представлява ли неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по правно -релевантните факти. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 127 ГПК (отм.), сега чл. 154 ГПК; чл. 235 ГПК във вр. с чл. 12 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Г. И. П. чрез пълномощник адв. Г. С. – Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че с обжалваното решение решаващият съд е дал отговор на поставените правни въпроси съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за настоящето производство по приложен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Подадена е насрещна касационна жалба от Г. И. П. чрез пълномощник адв. Г. С. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 94 от 11.03.2015г. по в. гр. дело № 29/2015г. на Врачански окръжен съд, която ще бъде разгледана при допускане на касационно обжалване по първоначалната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси касаят разпределяне на доказателствената тежест по предявен иск за вреди от непозволено увреждане и възможността исковата претенция да бъде доказана чрез косвени доказателствени средства. Поставен е и въпрос относно начина на формиране на вътрешното убеждение на съда с оглед приложението на чл. 235 ГПК, вр. чл. 12 ГПК.
Поставените правни въпроси имат отношение към предмета на делото и установяване на спорното материално право, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Според установената задължителна съдебна практика, включително представената от жалбоподателя, всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, респ. доказването е насочено към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите релевантни за спорното право.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест то е главно. Главното доказване трябва да бъде винаги пълно, за да може съдът да приеме, че фактът предмет на главното доказване се е осъществил.
Когато се цели да се удостовери факт, от който може да се направи доказателствен извод за правно релевантния факт, доказването е косвено. Косвено е доказването, което не установява пряко релевантния (относимия) факт, а установява други факти, които имат връзка с относимия факт. Предмет на косвеното доказване са доказателствени факти (улики, индиции), които стоят във връзка на зависимост с факта, релевантен за спорното право и поради тази връзка са едно указание, че този факт се е осъществил. Допустимо е съдът да намери релевантният факт за осъществен и само въз основа на косвени доказателства (индиции). Решението ще съответства на обективната истина, когато всички косвени доказателства (индиции) еднозначно установяват релевантния факт. В този смисъл е й представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС установена с решения по гр. дело № 1568/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 231/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1082/2009г., първо г. о.; гр. дело № 921/2010г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика. Правните изводи на съда за основателността на иска в уважения размер, макар да са изведени въз основа на косвени доказателства, разкриват обективната истина за инцидента между страните на 22.10.2011г., при който на ищеца са били причинени неимуществени вреди – болки и страдания възмездени по справедливост в присъдения паричен еквивалент. В производството по чл. 288 ГПК фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на съда при приетите от него факти. След като от фактическа страна е установено ответникът да е причинил телесно увреждане на ищеца, а ответникът не е доказал, че не е действал виновно и следва да бъда освободен от отговорност, съдът е приложил точно материалния закон към установените факти, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК от 2008г.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалвано и по въпросите относно приложението на чл. 235 ГПК, вр. чл. 12 ГПК.
Поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие с представената от жалбоподателя съдебна практика, според която в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва, кои факти намира установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали за тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните факти, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си, като не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко – възможно е прекият факт да не е оставил следа (доказателство), или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство) годно да бъде представено пред съд. Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните доказателства, които обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност. В тази смисъл представените от жалбоподателя съдебни решения на ВКС по гр. дело № 1783/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1163/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 905/2009г., второ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Мотивите на обжалваното решение са съобразени с посочените изисквания. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства – обсъдил е свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил е гласните доказателства с представените по делото писмените доказателства, изложил е съображения защо дава вяра на едни свидетели и защо не кредитира показанията на други; във връзка с анализа на свидетелските показания съдът е изложил съображения, в кои случаи вторичните доказателства могат да бъдат източник на факти, като е разграничил три случая – когато са средство за разкриване на първични доказателства; когато служат за проверка на първичните доказателства; когато заменят първичните доказателства поради невъзможност за снабдяване с такива; посочил коя хипотезите в процесния случай е налице, с което е обосновал защо дава вяра на показанията на свидетел, възпроизвеждащ показанията на очевидец на инцидента, които показания са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства, т. е. за да достигне до извода, че косвените доказателства еднозначно установяват релевантните за спора факти, съдът е извършил задълбочена преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и е извел собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Формирано по този начин вътрешното убеждение на съда за основателността на иска се е осъществило при спазване на материалния и процесуален закон, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 235 ГПК, вр. чл. 12 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за касационното производство в размер на 2490 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 11.03.2015г. по в. гр. дело № 29/2015г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Г. С. да заплати на Г. И. П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 2490 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ