4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 970
С., 30.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2812/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 28930 – Б. против въззивно решение № 109 от 11.03.2013 г. по в. гр. дело № 126/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 656 от 14.12.2012 г. по гр. дело № 730/2012 г. на Пещерски районен съд, с което е отхвърлен иска на Военно формирование 28930 – Б. с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено по отношение на С. П. С., че Военно формирование 28930 – Б. има вземане по Заповед № 186/08.05.2012 г. и допълнение към същата № 193/17.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадени по ч. гр. дело № 494/2012 г. на Пещерски районен съд, общо за сумата 100 735,78 лв. дължими по акт за начет рег. № 21-1972/25.11.2011 г., от която сума главница в размер на 67 405,97 лв., лихви в размер на 33329,81 лв. за периода 16.11.2007г. – 25.11.2011г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение материалноправните въпроси – дали неспазването на функционалните задължения от страна на ответника в качеството му на материално отговорно лице представлява противоправно поведение, представлява противоправно деяние за констатираната вреда по акта за начет. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът С. П. С., чрез адвокат Р. К. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 417 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са отправени към съществото на спора, като се търси отговор дали конкретното поведение на ответника, така както е установено от доказателствата по делото е противоправно и ангажира отговорността му за причинената вреда на ищеца, с оглед приетото с обжалваното решение, като основание за отхвърляне на иска, че ответникът е опровергал презумтивната доказателствена сила на констатациите по акта за начет, като е провел пълно доказване. В този смисъл, чрез поставените правни въпроси жалбоподателят цели да се ревизират фактическите изводи на съда и тяхната обоснованост, което има отношение към начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, че ответникът не е извършил нарушения на служебните си задълженията, които да са станали причина за възникване на аварията, при която са причинени констатираните вреди, а доколкото такива са установени те не са решаващи. Такъв анализ на доказателствата е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване и има отношение към правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 4738/1955 г. ВС и решение по гр. дело № 1146/2010 г. ВКС, трето г. о., отговоря на въпроса, при какви условия презумцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет следва да се считат опровергана, който няма пряка връзка с поставените правни въпроси, но решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска не влизат в противоречие с приетото в посочената съдебна практика, според която акта за начет се счита за опроверган, ако по делото бъде установено конкретно, че щетата по акта не съществува реално, или че ако има такава, тя не е причинена виновно от ответника. Оборването на фактическите констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване, като постигане на съмнения и разколебаване в констатациите не са достатъчни за опровергаване истинността на акта.
За да приеме, че ответникът няма вина за настъпилата авария – пробив на откалващ подземен тръбопровод на резервоар 22, чрез разхерметизиране на тръбопровода, изразяващо се в спадане на допустимото налягане, съдът се е позовал на изслушана по делото съдебно – техническа експертиза установила, че технологичния процес на извършеното преливане на гориво от резервоар 22 към резервоар 44 не е обезпечен със съвременни средства за измерване, на обекта липсват всякакви измервателни уреди, всички манипулации се извършат ръчно, включително и замерване нивото на изпомпаното и постъпило гориво – обременителна процедура невъзможна да се изпълни от един човек, поради което и ответникът не е бил в състояние да замерва количествата в периодичността и честотата посочени в акта за начет. Тези заключения съдът е обвързал с потвърждаващите ги показания на разпитаните свидетели, което иде да покаже, че истинността на фактическите констатации по акта за начет относно вината на ответника са безсъмнено опровергани, чрез проведено от ответника пълно доказване.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените правни въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието е изложението формално, без да са развити съображения по приложението му. Наличието на посочената съдебна практика, включително и на задължителна съдебна практика установена с П. № 5/1955 г. и П. № 7/1981 г. за обобщаване на съдебната практика по въпроси относно разглеждане на актовете за начет, изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба, тъй като по представен договор за правна защита и съдействие от 04.04.2013 г. адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. е само договорено, без доказателства реално да е внесено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 11.03.2013 г. по в. гр. дело № 126/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ