4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
С., 20.10. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и трети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2958 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Р. от АК-Р., против въззивно решение № 88 от 26.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 72/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1880 от 11.12.2014 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 5730/2014 г., е отхвърлен предявеният от М. С. С. срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 110/03.09.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], с която на основание чл. 192, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 1 и чл. 189, ал. 1 КТ, за непозволено неявяване на работа на 22.07.2014 г., му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – длъжен ли е работодателят да разреши на работника отпуск по чл. 157 КТ при депозирана писмена молба от последния, в която е посочено основанието и времето за ползване, както и при депозирана писмена молба, в която изрично е посочено основанието за отпуск по чл. 157 КТ, както и времето, за което ще се ползва, кога работникът следва да удостовери необходимостта от ползването му – преди разрешението или след използването му.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Р. от АК-Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане до касационното обжалване по поставените правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 357, вр. с чл.188, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е доказал, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност съгласно чл. 186 КТ. Приел е, че по делото е установено по безспорен начин, че на 21.07.2014 г. С. е депозирал до работодателя две молби/втората уточняваща/ за ползване на платен годишен отпуск на основание чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ на 22.07.2014 г., на които работодателят е поставил отрицателна резолюция, тъй като липсвал документ, удостоверяващ нуждата от ползването на такъв вид отпуск, т.е. в случая липсва разрешение на работодателя за ползване на отпуск от работника на заявеното от него основание. Приел е също така, че с молбите си ищецът не е представил доказателства удостоверяващи, че на 22.07.2014 г. е призован да се яви пред съд или друг орган като страна, свидетел или вещо лице/призовка, препис от протокол и др./, както и че на 22.07.2014 г. той не се явил на работа. В обобщение съдът е приел, че с поведението си ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 1 КТ, подробно описано в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”, която е подробно мотивирана, при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 194 и чл. 195 КТ, поради което и искът му за отмяна на наложеното наказание се явява неоснователен и го е отхвърлил.
Поставените правни въпроси в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване са важни, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – решение № 914 от 27.11.2009 г. по гр.д. № 4336/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него по поставения правен въпрос за приложението на чл. 157 КТ е прието, че с тази законова разпоредба е уредено ползването на отпуск извън платения годишен, наложен от обстоятелства, свързани с личния живот на работника (встъпване в брак, бременност, смърт на близък), както и с изпълнението на граждански и обществени задължения (кръводаряване, призоваване пред съд или друг орган на съдебната власт, участие в заседания на държавен орган или като съдебен заседател, обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи). Текстът урежда правото на работника да ползва отпуск при възникване на изброените обстоятелства, без да определя ред за разрешаване на ползването му, различен от установения за ползването на платен годишен отпуск. Независимо, че отпускът по чл. 157 КТ е с кратък период на продължителност в рамките на няколко работни дни или само за определени часове, изискването този отпуск да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя не отпада – обстоятелствата, поради които се разрешава ползването му и продължителността на отпуска нямат отношение към изискването за ползването му след писмено разрешаване, което предполага работникът да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по чл. 157 КТ, както и да е удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага ползването на отпуска. В случая тъй като ищецът макар и да е отправил до работодателя писмена молба за ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като не е представил съответния документ, удостоверяващ наличието на това основание, не е получил разрешение за ползването му от страна на работодателя – молбата му е резолирана с „не”, поради което неявявайки се на работа на процесната дата – 22.07.2014 г. съдът е приел, че отсъствието му от работа съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, поради което и наложеното му дисциплинарно наказание „забележка” се явява законосъобразно. В заключение, постановявайки обжалваното решение въззивният съд по поставените правни въпроси се е съобразил със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване в случая е неприложимо. В тази връзка релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 26.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 72/2015 г. на Русенския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 4085 от 07.04.2015 г. на М. С. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: