4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
С. 2.12. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 935/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дом за възрастни с умствена изостаналост – селище Качулка, [населено място], общ. С., подадена чред адв. Л. А. срещу въззивно решение № 79 от 19.04.2011 г. по гр. дело № 149/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение от 8.02.2011 г. по гр.д. № 6270/2010 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата над 812.64 лв. и до 1860 лв. и в тази част е постановено ново, с което е уважен за още 1047.36 лв. и е потвърдено в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за законност на дисциплинарно уволнение, когато за част от нарушенията на трудовата дисциплина обяснения по чл.193, ал.1 КТ са поискани преди връчване на заповедта, и когато работодателят е узнал за заболяване по Наредба № 5/87 г. на уволнения работник или служител след уволнението налице ли е нарушение на нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ и ал.2 КТ. Приложени са решения на Върховния касационен съд.
Ответницата Г. М. Й. в писмен отговор по чл.287 ГПК изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена като незаконна заповедта за дисциплинарно уволнение Сливенският окръжен съд е приел, че за част от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения от ищцата не са били поискани обяснения по чл.193, ал.1 КТ, както и че работодателят не е изпълнил задължението си преди издаване на заповедта да събере информация от ищцата страда ли от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването, предвид изискването за предварително разрешение от инспекцията по труда по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Допуснатите нарушения на чл.193, ал.1 КТ и чл.333, ал.1, т.3 КТ при издаване на атакуваната заповед, налагат нейната отмяна като незаконосъобразна. Изводите за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение съдът е основал на установеното по делото, че към момента на връчването й – 9.11.2010 г. работодателят е поискал от ищцата да даде обяснения за част от нарушенията посочени в нея, както и да декларира за наличието на обстоятелства по чл.333 КТ. Едновременните действия по връчване на заповедта, на искането за деклариране на обстоятелствата по чл.333, ал.1 КТ са обусловили извод, че преди налагане на дисциплинарното наказание от ищцата не са взети обяснения по чл.193, ал.1 КТ за всички нарушения, както и че не са изпълнени изискванията по чл.333, ал.1, т.3 КТ, поради което е признал уволнението за незаконно при условията на чл. 344, ал. 3 КТ без да разглежда трудовия спор по същество.
По въпроса за законността на дисциплинарно уволнение, когато работодателят е узнал за заболяване по Наредба № 5/87 г. на уволнения работник или служител след уволнението налице ли е нарушение на нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ и ал.2 КТ не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с цитираната и представена практика на Върховния касационен съд. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него – р. № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г., IV г.о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., IV г.о., а в решение № 492 по гр.д. № 477 за 2010 г. на ІV г.о. се приема, че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. В случая по делото е установено, че ищцата страда от заболяване “смесено тревожно-депресивно разстройство”, което е психично заболяване, попадащо в кръга на болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да изпълни задължението си по Наредба № 5 – не се е уведомил ползва ли се подлежащия на уволнение работник от предварителната закрила по чл. 333 КТ и без да изпълни задължението си по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за вземане на предварително разрешение от инспекцията по труда. Задължението за събиране на предварителна информация от работодателя е изрично уредено в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., съгласно който текст предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. При безспорно установения по делото факт, че едновременно с връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение и заповедта за прекратяване на трудовия договор е направен опит за връчване и на документ за деклариране на обстоятелствата по чл.333 КТ, даденото от съда разрешение, че преди извършване на уволнението работодателят не е изпълнил изискването по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Нарушението на чл.333, ал.1, т.3 КТ е достатъчно за да обоснове незаконност на уволнението, поради което нарушението на процедурата по чл.193, ал.1 КТ дори и да е допуснато такова не би се отразило върху крайния извод за незаконност на уволнението и няма решаващо значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 19.04.2011 г. по гр. дело № 149/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :