4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 364
С., 01.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7067/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Х. чрез пълномощник адв. А. Д. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 4728 от 27.06.2014г. по в. гр. дело № 15655/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-90-145 от 23.07.2012г. по гр. дело № 4289/2012г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 51, ал. 4 СК са изменени определените с решение по гр. дело № 2487/2008г. на Плевенски районен съд мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката спрямо малолетното дете Г. А. Д. ЕГН [ЕГН] от майката Н. Ц. Х. и са предоставени на бащата А. Г. Д., определени са мерки на лични отношения и е присъдена издръжка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение са разрешени правните въпроси – кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца; как следва да се преценява желанието на детето и относно интереса на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителите; на кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотезата, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните родителски качества и когато и двамата родители желаят да се грижат за общото им дете; винаги ли когато детето е момче и навлиза в пубертета следва да се предоставят родителските права на бащата. Чрез представената съдебна практика на ВКС жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът А. Г. Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 51, ал. 4 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси касаят приложението на чл. 51, ал. 4 СК обсъдено във връзка с желанието на детето при изслушването му по реда на 59, ал. 6 СК, вр. чл. 15 ЗЗДет. Последният правен въпрос съдържа въпросително съждение извън контекста на другите въпроси и не обуславя решаващата воля на съда за изхода на спора.
Поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика на ВКС – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК относно изменение на мерките за упражняване на родителските права, включително и с приетото в т. 5 от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС.
Според посочената съдебна практика, за да се изменят мерките относно упражняването на родителските права е необходимо съществено изменение на обстоятелствата, което засяга ефективността на избраните мерки и поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Изменението може да засяга обстоятелствата, при които са определени мерките и са взети предвид във влязлото в сила решение, но могат да бъдат и нови, или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност, т. е. от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от загубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняването на родителските права. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различни проявни форми – изпадане в невъзможност на родителя, на когото е оставено детето за отглеждане и възпитание, да упражнява родителските права поради тежко заболяване, осъждане на лишаване от свобода за продължителен период от време, трайно напускане пределите на страна без добри възможности за устройване на детето в чужбина, влошаване на условията на живот при този родител, изгубване на родителския авторитет или фактическа неспособност на родителя да се справи с лоши прояви на детето, докато другият родител е в състояние да повлияе положително върху възпитанието и съзряването на детето, встъпване на родителя в нов брак, или заживяването му с трето лице, което създава усложнение и проблеми при отглеждането на детето и други подобни. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на същите, спрямо неговото правилно отглеждане и възпитание.
Желанието на родителите и на децата след изслушването им не са задължителни за съда, който изхожда единствено от интересите на децата – материални и нравствени, определени от необходимостта за отглеждането и възпитанието на детето и подготовката му за обществено полезна дейност.
Решаващите изводи на съда, за да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 4 СК, са съобразени с посочената съдебна практика.
В мотивите съдът е изложил съображения, кога и при какви обстоятелства е допустимо да се променят мерките относно упражняването на родителските права, които съвпадат с изложените в цитираната задължителна съдебна практика, след което съдът е пристъпил към обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, при който е достигнал до извода, че в конкретния случай в интерес на детето е да се определят нови мерки за упражняване на родителските права от бащата. Този извод е съобразен с изменените обстоятелствата съобразени при първоначалното определяне на мерките по упражняването на родителските права от майката, както и с настъпилите нови обстоятелства, които сочат, че определените мерки са загубили смисъл и в интерес на детето е те да бъдат променени.
Съдът е констатирал, че родителският авторитет на майката е компроментиран и фактическа тя е изпаднала в невъзможност да се справи с лоши прояви на детето – лош успех, лоша дисциплина, нежелание на детето да учи, съпротива срещу възпитателските методи на майката, определена от детето като нервна и несправедлива, нарушена комуникация между двамата, неразрешен емоционален проблем с приятеля на майката, който тя не осъзнава и подценява. В същото време съдът е констатирал, че бащата е в състояние да повлияе положително върху възпитанието и съзряването на детето, когото детето определя като добър и справедлив; бащата проявява по-добро разбиране за психологичните потребности на детето, склонен е към компромиси в момент на спор, като отлага решението на въпросите за по-подходящ момент; детето изпитва по – голямо доверие към баща си, отколкото към майката, заявява че може свободно да изказва желанията си и да споделя с него, чувства се спокойно при бащата и неговите близки – баба и дядо, с които живее от месец март 2013г. в [населено място], където се е преместило да учи в училище по изкуства; изявява желание да продължи да живее и учи в [населено място] при бащата и този избор не е манипулиран, добре осъзнат е детето и отговоря в по-голяма степен на психологическите му потребности към настоящия момент – заключение на изслушана съдебно – психологическа експертиза, която дава препоръка, че на този етап от психологична гледна точка е целесъобразно детето да остане да живее при бащата. Установено е, че при детето няма синдром на родителско отчуждение и независимо от по – проблемните отношения с майката, емоционалната връзка между тях е съхранена, детето обича и двамата си родители, макар да страда от тяхната раздяла, бащата не пречи на контактите с майката, от както детето живее и учи при него, има известно подобрение в успеха и дисциплината на детето – обстоятелства поотделно в своята съвокупност преценени от съда, че са в интерес на детето и поради това обосновават необходимост от промяна на определените мерки за упражняване на родителските права от майката и предоставянето им на бащата.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешение в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 4 СК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4728 от 27.06.2014г. по в. гр. дело № 15655/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ