2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
С., 26.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6183/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] издател на вестник „Уикенд” представлявано от С. К. чрез пълномощник Р. С. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 290 от 04.06.2013 г. по в. гр. дело № 78/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.06.2012 г. по гр. дело № 17503/2011 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 2 е осъдено да заплати на В. С. Пенгезов сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка с публикация във вестник „Уикенд” бр. 44/416/година ІХ, 29.10. – 04.11.2011г. на стр. 68 със заглавие „Пенгезов – съдията на мафията” ведно със законна лихва, считано от 19.12.2011 г. до окончателно изплащане на задължението.
В касационната жалба и изложение за допускане на касационна обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението с твърдение, че същият е нарушен, а решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и представена съдебна практика – решение по гр. дело № 1017/2009г. на САС и решение по гр. дело № 2952/2011 г. СГС и двете по приложението на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД без доказателства да се влезли в законна сила.
Ответникът В. С. Пенгезов не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4 от 23.12.1968 г., на която се позовава жалбоподателят.
Според посочената съдебна практика в т. 11 се приема, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, понятие свързано с преценка на конкретно обективно настъпили обстоятелства обуславящи вредите, като в мотивите съдът посочва тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието справедливост придобива конкретно, а не абстрактно съдържание.
Когато съдът е съобразил всички доказателства относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост.
При постановяване на обжалваното решение и определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е извършил преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към претърпените от ищеца неимуществени вреди, отчитайки клеветническия, опозоряващия и злепоставящ характер на публикувания материал, с което са засегнати лични, граждански и човешки права на ищеца, унизено е неговото достойнство, накърнен е авторитета му в личен и професионален план предвид заеманата от него висока ръководна административна длъжност, с което ответникът като издател на вестника определящ характера и съдържанието на публикуваните материали е нарушил общият дълг да не се вреди другиму.
Съдът е засегнал и въпроса за прогласеното в Конституцията на Република България право на гражданите да изказват мнения и да разпространяват информация, което не е абсолютно и неограничено. Възможната колизия на прокламираните права между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правото на добро име на гражданите, изисква пропорционалност между двата защитими интереси – правото на обществото да получава информация и правото на отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му. Свободата на печата и другите средства за масова информация свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес не предоставя възможност за разпространяване на неверни данни засягащи личните граждански и човешки права и не предоставя налагане на негативен подтекст.
Публикуваната статия е невярна информация, има клеветнически, злонамерен, злепоставящ характер и надхвърля пределите, след които са засегнати конституционните ценности за доброто име, морала, честта, достойнството, авторитета на ищеца. Като е отчел начина, по който ищецът субективно е понесъл причинените му болка и страдание, съдът е определил по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди, който за всеки конкретен случай е различен. В този смисъл размерът на обезщетението като конкретна сума не е признак за противоречие с практиката на Върховния касационен съд, щом при изследване на релевантните за това факти са взети предвид всички обстоятелства относими към вида, характера, интензитета и степента на претърпените болки и страдания.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 290 от 04.06.2013 г. по в. гр. дело № 78/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ