5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
С., 5.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3926 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. В. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-С. против въззивно решение № 60 от 01.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 73/2014 г. на Ямболския окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, с което като е потвърдено решение № 683 от 21.11.2013 г. на Ямболския районен съд по гр.д. № 1919/2011 г., са отхвърлени предявените от К. В. К. срещу С. И. П. от [населено място] искове, както следва: да бъде прогласена на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба от 31.03.2011 г. на земеделски земи, пет ниви, находящи се в землището на [населено място], [община], област Я., подробно описани, материализиран в нотариален акт № 43, т. І, рег. № 526, д. № 40 на нотариус с рег. № 169 при НК, с район на действие Ямболски районен съд, който договор е сключен от К. Г. М. като пълномощник на К. В. К. – продавач и от С. И. П. – купувач, искът по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на този договор и искът по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесните земеделски земи. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от материален характер, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие със съдебната практика и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – нотариалната заверка на подписа на упълномощителя при подписване на декларация за оттегляне на представителната власт на упълномощения, която по силата на Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори се вписва в единния регистър, достатъчно условие ли е да се приеме липсата на представителна власт и за оттеглени пълномощията, дадени на упълномощеното лице, включително и да упълномощава други лица и е налице основание за признаване недействителността на сключената сделка; налице ли е нарушение на правен принцип, който не е законодателно изрично формулиран – в случая начина на оттегляне на пълномощното, с което се прекратява представителната власт – чл. 41, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но спазването му е допълнено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право – чл. 9а от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, след като Единния регистър на Нотариалната камара има публичен характер. Позовава се и представя съдебна практика – решение от 06.12.2013 г. по гр.д. № 2888/2013 г. на Пернишкия районен съд, 8 с-в и решение от 07.01.2014 г. по гр. д. № 21675/2013 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010, на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. И. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. А. от АК-Я., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за нищожност и унищожаемост на продажбената сделка, както и установителния иск за собственост по отношение на процесните земеделски имоти, въззивният съд е приел, че по делото не е установено ненадлежно упълномощаване за извършване на разпоредителната сделка, което да води до недействителността й спрямо ненадлежно представлявания, поради което е отхвърлил главния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че за да е налице оттегляне на пълномощията следва наличие на изрично волеизявление на упълномощителя, което волеизявление да е стигнало до пълномощника преди сключване на разпоредителната сделка, както и че за да породи действие прекратяването на представителната власт, то трябва да бъде разгласено така, че третите лица, договарящи с пълномощника, да са узнали или да са могли да узнаят за него. Приел е, че в случая тези предпоставки не са налице по делото, тъй като е установено, че на 30.03.2011 г. ищцата е подписала декларация с нотариална заверка на подписа на нотариус № 622 с район СРС, с която е оттеглила пълномощията, дадени на Ю. С. с пълномощно с рег. № 3604 и рег. № 3605 на нотариус рег. № 622 с район на действие СРС. Не е установено, че оттеглянето е достигнало до пълномощника, както и че купувачът П. е знаел за оттеглянето при изповядване на сделката на 31.03.2011 г., което да го прави недобросъвестен при сключване на договора. Приел е за неоснователен и предявеният като евентуален иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договора, тъй като по делото не е установено, че към момента на упълномощаването ищцата касатор се е намирала в състояние, при което не е могла да разбира или да ръководи действията си като се е позовал и на заключението на изслушаната съдебно-психиатрична експертиза. С оглед неоснователността на исковете по чл. 42, ал. 2 и чл. 31 ЗЗД, въззивният съд е приел за неоснователен и искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата по отношение на ответника, тъй като договорът за покупко-продажба на процесните ниви, сключен между страните, е породил своето вещно-правно прехвърлително действие.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като за представените съдебни решения липсват данни, че са влезли в сила и същите на съставляват съдебна практика, както се посочи по-горе. В представеното от касаторката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са изведени правни въпроси от материално естество, но с оглед установената по делото фактическа и правна обстановка, те не се явяват обуславящи за изхода на спора, поради което не съставляват общото основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като решителните мотиви на въззивния съд, които са довели до отхвърляне на главния иск, са свързани с приетото от него, че пълномощникът Ю. С. е действал в рамките на дадената му представителна власт от упълномощителката ищца, както и че липсват безспорни доказателства оттеглянето на пълномощното от нея да е достигнало до знанието на пълномощника. В тази връзка спазването или не на установените вътрешни правила между нотариусите с Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в частност на чл. 9а от нея и наличието Единен електронен регистър „Единство”, който е за вътрешно ползване на нотариусите и няма публичен характер, не могат да рефлектират на действителността на упълномощаването, в случаите при които е налице оттегляне на пълномощното, което обаче не е достигнало до знанието на пълномощника. Нещо повече, съгласно установената съдебна практика, за да произведе действие по отношение на купувача, прекратяването на пълномощията от страна на продавача, трябва да бъде така разгласено, че купувачът да е узнал или да е могъл да узнае за извършената промяна/чл. 41, ал. 2 ЗЗД/. В случая съдът в съответствие с тази съдебна практика е приел, че прекратяването на пълномощното не може да се противопостави на третото добросъвестно лице С. П., договарял с пълномощника на продавачката, тъй като самата представлявана е виновна затова, че оттеглянето от нейна страна на представителната власт не е станало негово достояние. В заключение следва да се отбележи, че твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1 050 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 01.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 73/2014 г. на Ямболския окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, по касационна жалба с вх. № 1818 от 08.05.2014 г. на К. В. К. от [населено място].
ОСЪЖДА К. В. К. от [населено място] да заплати на С. И. П. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: