4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
С. 5.04. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1552/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ “Д-р Д. П.”, Е., [населено място] срещу въззивно решение № 263 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 645/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 45 от 1.04.2011 г. по гр.д. № 97/2011 г. на Свищовския районен съд в частта, с която уволнението на Л. Е. Х.-Г., извършено със заповед № РД-11-28/11.01.2011 г. на управителя на дружеството е признато за незаконно и е отменена заповедта, като Г. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “акушерка” В А. към болницата, отменено е в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 1963.42 и дружеството е осъдено да заплати на Г. сумата 1963.42 лв., представляваща обезщетение за времето през което последната е останала без работа, считано от 11.01.2011 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва считано от 4.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
В изложението се поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на материалноправният въпрос- приравнява ли § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти /З./ средното образование на ищцата на образователно квалификационната степен “специалист по здравни грижи” или само гарантира правото й да упражнява професията си. Поддържа се, че поставеният въпрос е обусловил изхода на делото, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата Л. Е. Х.- Г. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение са уважени предявените от Л. Г. срещу Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В. съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях, а в случая заеманата от ищцата длъжност е била “акушерка” в А. на болницата, и същата е отговаряла на въведените към тази длъжност нови образователни изисквания- завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “бакалавър”, поради което прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконно. Изложил е съображения, че намира приложение разпоредбата на §3 от ПЗР на З., според която акушерките, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация се ползват с правата по чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 от този закон. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от закона упражняването на професията “акушерка” се осъществява от лица, завършили висши медицински училища и притежават съответната квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен “бакалавър” и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл.2, ал.1. Придобитата от Г. квалификация се приравнява на законово изискуемата по чл.5, ал.1, поради което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение тя е отговаряла на въведените изисквания за образование и атакуваната заповед, като незаконна е отменена.
На поставения в изложението материалноправен въпрос- приравнява ли § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти /З./ средното образование на ищцата на образователно квалификационната степен “специалист по здравни грижи” или само гарантира правото й да упражнява професията си е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 950 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 3867/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти в сила от 3.06.2005 г. е въведено изискване упражняването на професиите “медицинска сестра” и “акушерка” да се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на закона приравнява лицата придобили квалификация за упражняване на професията си “медицинска сестра” преди влизане в сила на закона, към променените изисквания за образование за същата длъжност въведени с чл. 5, ал.1 от закона. Фактическият състав на §3 ПЗР на закона е приложим по отношение на лицата, придобили квалификацията си да упражняват професията “медицинска сестра” преди влизането на закона в сила.
Даденото разрешение се възприема от настоящия състав, тъй като същото е приложимо и по отношение на лицата придобили квалификация за упражняване на професията “акушерка” преди влизане в сила на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. В §3 от ПЗР на закона освен медицинските сестри са посочени и акушерките, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, че се ползват с правата по чл.5, ал.1, и чл.6, ал.1 от този закон. В наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Акушерство и гинекология” издадена от министъра на здравеопазването с §1, т.33 от допълнителните разпоредби е дадено легално определение на “акушерка”. Това е лице, което е завършило висше училище и притежава съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, както и лицата по § 2б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето и § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти /З./. С § 2б от Закона за здравето /ДВ бр.59 от 2007г./ във връзка с § 32, ал.2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗВО/ бр.41 от 2007 г./ се регламентира, че лицата придобили квалификация за упражняване професията “акушерка” преди влизане в сила на закона, при условие, че са упражнявали професията не по-малко от две последователни години през последните пет години за акушерка се ползват с правата на лицата, придобили образователно квалификационна степен “бакалавър” по чл.42, ал.1, т.1, б.”б” ЗВО. Цитираните законови разпоредби приравняват лицата придобили квалификация за упражняване на професията “акушерка” преди влизане в сила на З. към променените изисквания за образование за същата длъжност въведени с чл.5, ал.1 от закона.
Приетото от въззивния съд, че ищцата е придобила квалификацията си да упражнява професията “акушерка” преди влизане в сила на З., което е удостоверено с диплома за завършено средно медицинско образование, специалност “акушерка” и е упражнявала професията от 1989 г. до прекратяването на трудовото й правоотношение през 2011 г., поради което отговаря на въведените в чл.5, ал.1 от закона изисквания и работодателят не е имал основание да прекрати трудовото й правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е в съответствие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС. Това налага извод, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по поставения в изложението правен въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 263 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 645/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: