4
J.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№249
С., 25.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело №764/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 193 от 10.02. 2011 г. по гр. дело № 3178/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 15. 04. 2010 г. по гр.д. № 7760/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. В. М. срещу Основно училище „П. Б.“, [населено място] искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5383.65 лв., за периода 30.04.2004 г. до 13.11.2008 г., за заплащане на обезщетение за забавено плащане на това вземане за периода 14.112008 г. до 1.07.2009 г. в размер на 476 лв. и е осъдена да заплати на училището сумата 755.74 лв.-получени обезщетения по чл.220 и 222 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса дължи ли се обезщетение на незаконно уволнен работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ, за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение няма трайно установена практика, и тъй като въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е налице основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК за допускане на касационно обжалване. В частта, с която е уважен предявеният от ОУ „П. Б.“ срещу М. М. насрещен иск за сумата от 755.74 лв. се поддържа, че също е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.З ГПК, тъй като въпроса – добросъвестно ли са получени от работника или служителя изплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222 КТ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответната страна- ОУ „П. Б.“, [населено място].
Върховният касационен съд, III г.о., намира че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в частта по исковете за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5383.65 лв., за периода 30.04.2004 г. до 13.11.2008 г., и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на това вземане, за периода 14.112008 г. до 1.07.2009 г. в размер на 476 лв. и в тази част е допустима. В частта, с която е уважен предявеният от ОУ „П. Б.“ срещу жалбоподателката насрещен иск за сумата 755.74 лв. въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на районния съд в частта, с която предявените от М. В. М. срещу ОУ „П. Б.“ [населено място] искове по чл.224, ал.1 КТ и за заплащане на обезщетение за забава в плащането са отхвърлени, като е приел че макар и времето през което М. е останала без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентни органи да се признава за трудов стаж – 345, ал.1, т.1 КТ, през това време тя не е престарала работна сила и за нея не е възникнало права на платен годишен отпуск. Затова не е възникнало и право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период.
По поставения от жалбоподателката материалноправен въпрос: дължи ли се обезщетение на незаконно уволнен работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ, за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговор на този въпрос е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр.д. № 1308/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 458/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 3128/2008 г. на ВКС, III г.о., в които е прието, че през периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа последният не е престарал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото в задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателката- ответница по насрещния иск е осъдена да заплати на училището сумата 755.74 лв.- получени от нея обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222 КТ е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Решението на въззивния съд е по иск за парично вземане с цена на иска 1200 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на З. /обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 19.03.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193 от 10.02. 2011 г. по гр. дело № 3178/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 15. 04. 2010 г. по гр.д. № 7760/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. В. М. срещу Основно училище „П. Б.“, [населено място] искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5383.65 лв., за периода 30.04.2004 г. до 13.11.2008 г.и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на това вземане за периода 14.112008 г. до 1.07.2009 г. в размер на 476 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. В. М. срещу въззивно решение № 193 от 10.02. 2011 г. по гр. дело № 3178/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 15. 04. 2010 г. по гр.д. № 7760/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която М. В. М. е осъдена да заплати на ОУ „П. Б.“, [населено място] сумата 755.74 лв. и в тази част прекратява производството по делото.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която касационната жалба на М. В. М. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: