1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С., 21.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 950 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ОДЗ”Детски свят” [населено място], [община], област П., чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-П., против въззивно решение № 1018 от 14.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1556/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, с което като е отменено изцяло решение № 495 от 09.02.2012 г. на Пловдивския районен съд, ХV с-в, постановено по гр.д. № 13606/2011 г., са уважени предявените от Р. Ф. Ч. със съдебен адрес в [населено място] срещу ОДЗ”Детски свят” [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 45 от 03.06.2011 г. на директора на ОДЗ”Детски свят”, за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „детски учител” и за заплащане на сумата 2 700 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са: за приложението на чл. 329 КТ относно законосъобразността на извършения подбор при съкращаване на щата, за конституиране на комисия за извършване на подбора и прилагането на критериите за същия; правото на работодателя сам да извърши подбор и доказателствата затова; защитата по чл. 333, ал. 4 КТ и доказателства за синдикално членство. Представена е съдебна практика: решение № 471 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 653/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 322 от 28.06.2011 г. по гр.д. № 725/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 327 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 796/2009 г. на ВКС, ІV г.о., всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което съгласно разрешението дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК е основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. Ф. Ч. със съдебен адрес в [населено място], адв. Н. П. от АК-П., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е извършено въз основа на новото щатно разписание от 01.01.2011 г., съгласно което от общо 6 щатни бройки за детски учител по старото щатно разписание от 01.01.2009 г. две са премахнати и са останали четири щатни бройки. Тъй като със заповед № 31 от 14.09.2009 г. трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, тя го е атакувала по съдебен ред и с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно и отменено и ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със заемането й от нея лицата, които работят на длъжността „детски учител” са станали пет и в съответствие с щатното разписание от 2011 г. директорът на детската градина е издал заповед за намаляване на щата от 5 бройки на 4 такива, както и да бъде извършен подбор. Със заповед на директора е била определена комисия, която да извърши подбор между лицата, заемащи длъжността „детски учител”, както и критериите затова. За председател на тази комисия е била назначена П. Я., която изпълнява една от сравняваните трудови функции наред с ищцата, поради което въззивният съд е приел, че това обстоятелство напълно опорочава процедурата по подбора и той се явява незаконосъобразен. Приел е също така, че друг порок на подбора при оценка на качествата е съобразяването със синдикалното членство, което не може да бъде такъв критерий, тъй като не е мерило за ниво на изпълнение на работата. Освен извършения съдебен контрол на законосъобразността на подбора, съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е незаконна и като издадена в нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ – липсва предварително съгласие на общинската организация на Синдиката на българските учители – К., чийто член е ищцата, съгласно чл. 6, ал. 1 от К..
По поставения материалноправен въпрос – за приложението на чл. 329 КТ относно законосъобразността на извършения подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение като преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд е извършил такъв контрол и е приел, че извършеният подбор по чл. 329 КТ от работодателя е незаконосъобразен, тъй в назначената от него комисия по подбора фигурира лице, което изпълнява една от сравняваните трудови функции наред с ищцата, който факт е достатъчен да се приеме, че подборът е опорочен. Що се касае до въпроса за правото на работодателя сам да извърши подбор и доказателствата затова, същият е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика. В тази връзка съдът е приел, че няма пречка работодателят сам да оцени служителите и да вземе решение. След като обаче той е назначил комисия, определил е критерии, по които тя да работи, то той е делегирал тази отговорност на комисията и очевидно сравнението не се извършва от него, а от натоварената с тези функции комисия, чието предложение е и възприел, въпреки, че комисията е била с опорочен състав. Дори да се приеме, че работодателят не е задължен да се съобрази със становището на комисията по подбора и може сам да реши с кой работник да прекрати трудовото правоотношение, то в негова тежест е да докаже, че той е извършил индивидуална преценка на качествата на всяко едно от лицата, заемащи длъжността, от която ищцата е уволнена, съобразно критериите по чл. 329 КТ, каквито доказателства не е ангажирал. Що се отнася до поставения въпрос за защитата по чл. 333, ал. 4 КТ, постановеното от въззивния съд е в синхрон със задължителната съдебна практика – решение № 471 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 653/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че след като ищцата е член на Синдиката на българските учители към К. на независимите синдикати в България, съгласно чл. 6, ал. 1 К. той се прилага на територията на [община] спрямо всички членове на синдиката, поради което тя не е задължена като премине на работа в друга детска градина на територията на същата община, отново да подава молба за членство в същия синдикат в секцията на детската градина. Същата като член на синдиката – страна по представения К. се ползва от закрилните норми на същия, а именно, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да е налице предварително становище на съответната синдикална организация затова, което в случая не е било налице.
Предвид заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че то е посочено бланкетно, без аргументация защо решаването на поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а и по тях, както се посочи по-горе, е налице задължителна съдебна практика, поради което и на това основание касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1018 от 14.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1556/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, по касационна жалба с вх. № 19387/19.07.2012 г. на ОДЗ „Детски свят” [населено място], [община], област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: