1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 31.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ч.гр.д. № 332 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Д. от [населено място], [община], област Велико Т., чрез пълномощника си адв. Е. Д. от АК-В. Т., против въззивно решение № 13 от 06.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1414/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлена претенцията на касатора за присъждане на разноски за въззивното производство и е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 3303/10.11.2011 г. по гр.д. № 1743/2011 г. на Горнооряховския районен съд като процесуално недопустима. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната му част като му бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. адв. възнаграждение, а по отношение претендираните разноски за първоинстанционното производство делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира следното :
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, в частта му имаща характер на определение, поради което същата се явява процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си, което в обжалваната част е с характер на определение, въззивният съд е приел, че във въззивното производство ищецът своевременно е направил искане за присъждане на деловодни разноски, направени в него, но тъй като не е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за платени суми за разноски, въззивният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на разноски, направени във въззивното производство. Със същото решение той е оставил без разглеждане частната жалба на касатора против определение № 3303/10.11.2011 г. по гр.д. № 1743/2011 г. на Горнооряховския районен съд като процесуално недопустима, тъй като в първоинстанционното производство страната не е представила списък за направени разноски по чл. 80 ГПК, поради което искането за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК е недопустимо. А след като страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, тя няма право и на жалба против този акт на съда.
Обжалваното въззивно решение в частта му относно разноските, имащо характер на определение, е правилно.
Отговорността за съдебни разноски за ответника възниква, когато предявеният иск е уважен. Ответникът отговаря за платените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Ответникът отговаря само за действително направените разноски и не отговаря за задължения, които ищецът е поел.
В настоящия случай в първоинстанционното производство с предмет – предявени искове по чл. 344, ал. 1, т.1-3 КТ за защита срещу незаконно уволнение, ищецът по делото е представил договор за правна помощ, сключен с адвокат Е. Д. от АК-В.Т., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., без да е отразено, че същото е внесено към момента на сключване на договора – 19.07.2011 г. До приключване на последното заседание пред първоинстанционния съд – 30.09.2011 г. ищецът не е представил както списък с направените разноски по чл. 80 ГПК, така и доказателства, че уговореното адв. възнаграждение е заплатено. Такива доказателства са представени едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 35752/28.10.2011 г. за изменение на решението в частта му за разноските. Тази молба е оставена без разглеждане от първонстанционния съд като процесуално недопустима, на основание чл. 80, изр. 2 ГПК, тъй като Н. Д., поискал присъждане на разноски пред първата инстанция не е представил на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред първостепенния съд, поради което и по силата на чл. 80, изр. 2 ГПК няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В решението, в частта му, с която е оставил без разглеждане частната жалба на касатора против определение № 3303/10.11.2011 г. по гр.д. № 1743/2011 г. на Горнооряховския районен съд като процесуално недопустима, въззивният съд правилно е приел, че след като страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, тя няма право и на жалба против този акт на съда по силата на чл. 80, изр. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която претендира разноски може да не представи списък на разноските и с това тя не губи право да ги получи – съдът може да ги присъди, ако са поискани и доказани и без списък. В случая липсва списък, разноски са поискани, но не са доказани, че са направени най-късно до приключване на последното заседание пред първостепенния съд. Списъкът на направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските. Ако такъв не е представен страната трябва да приеме решението в частта за разноските такова, каквото е постановено. Тя не може да го обжалва пред по-горна инстанция, нито да иска изменяването му от съда, който го е постановил по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което правилно въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на касатора против определение № 3303/10.11.2011 г. по гр.д. № 1743/2011 г. на Горнооряховския районен съд като процесуално недопустима. В посочения смисъл е и съдебната практика, установена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 719/25.10.2010 г. по гр.д. № 131/2010 г. на ВКС.
Правилно е въззивното решение и в частта му, с която е отхвърлена претенцията на Н. Д. за присъждане на разноски, направени във въззивното производство, тъй като не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за платени суми за разноски – адвокатско пълномощно за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното решение в частта му относно разноските, имащо характер на определение, с която е отхвърлена претенцията на касатора за присъждане на разноски за въззивното производство и е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 3303/10.11.2011 г. по гр.д. № 1743/2011 г. на Горнооряховския районен съд като процесуално недопустима, е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 13 от 06.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1414/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е отхвърлена претенцията на Н. А. Д. за присъждане на разноски за въззивното производство и е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 3303/10.11.2011 г. по гр.д. № 1743/2011 г. на Горнооряховския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: