Решение №620 от 1.6.2015 по гр. дело №1151/1151 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620

С., 1.06. 2015 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1151/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 757 от 04.12.2014г. по в. гр. дело № 1034/2014г. Пловдивски апелативен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на К. С. Х. допълнително сума в размер на 8000 лв., или с присъденото от първата инстанция обезщетение от 7000 лв., обезщетение общо в размер на 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление приключило с прекратяване на наказателното производството, ведно със законна лихва считано от 17.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението и потвърдил решение № 1420 от 14.07.2014г. по гр. дело № 1566/2013г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер 50 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материланоправния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определя размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на причинно -следствена връзка между воденото наказателно производство и действително претърпените морални вреди, с оглед на конкретно събраните по делото доказателства. Жалбоподателят се позовава на задължителна съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС (т. 11) и Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС (т. 19), както и на решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК като поддържа, че поставеният правен въпроси с обжалваното решение е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът К. С. Х. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление с определена мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от около 70 дни и ограничаване на правото му да напуска пределите на страната; до този момент ищецът не е бил изправян да отговоря пред правосъдни органи и макар наказателното производство да е продължило в периода 26.02.2010г. – 17.08.2010г., когато с постановление на окръжна прокуратура П. е било прекратено, ищецът понесъл тежко предприетите спрямо него наказателни действия – бил подтиснат, притеснен, уплашен, чувствал се унизен, станал тревожен, че няма кой да се грижи за болния му брат, изолирал се от близки и приятели, отказвал покани за контакти, в ареста получил бъбречна криза и високо кръвно налягане, което наложило спешно медикаментозно лечение, поради това, че от 1985 г. ищецът е с един бъбрек – негативни преживявания и емоционален дисконфорт преценени от съда като значителни по интензитет, дали основание за възмездяване на понесените от ищеца морални вреди в размер общо на 15 000 лв.
Поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и има отношение към решаващите изводи на съда, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед представената съдебна практика.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 757 от 04.12.2014г. по в. гр. дело № 1034/2014г. Пловдивски апелативен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 З..
Делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top