4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
С., 2.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3082 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Й. Р. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Ч. от АК-В., против въззивно решение № 75 от 29.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 9/2014 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 4955 от 08.11.2013 г. на Варненския районен съд, ХІV с-в, постановено по гр.д. № 7906/2013 г., в частите, с които са уважени предявените от касатора срещу [община] искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и тези искове са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от процесуално и материално естество, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос, с твърдението, че е обусловил изхода на спора, уточнен от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, е – незаконно ли е уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в уволнителната заповед е отразено само цифровото изражение на основанието, без изрично да е посочено на кое от двете, съдържащи се в разпоредбата основания е прекратено трудовото правоотношение – поради „закриване на част от предприятието”, или поради „съкращаване на щата”, като причина за прекратяването е посочено решение на друг орган, в случая на Общинския съвет – А., за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; за значението на издадената след тази, с която е прекратено трудовото правоотношение, допълнителна заповед от работодателя за изплащане на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, неполучена от работника, за който твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, както и процесуалноправните въпроси относно приложението на чл. 153 ГПК и относно съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК, за който твърди че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Представена е съдебна практика, както следва: решение № 503 от 05.01.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 377 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 76/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр.д. № 1244/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община], представлявана от кмета Е. М., чрез процесуалния си представител гл. юриск. С. И., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице закриване на част от предприятието, тъй като с решение на Общинския съвет – А. от 07.03.2013 г. във връзка с подписан договор за услуга от 21.01.2013 г. с външно дружество [фирма] [населено място], с предмет „Поддръжка чрез абонаментно обслужване на улично осветление във всички населени места на територията на [община] и ел. инсталации в сграден фонд, собственост на [община], е взето решение за промяна на общата численост на общинска администрация А. в Приложение № 2, като дейност „осветление улици”, общо 3 отпада. Въз основа на това решение на общинския съвет е утвърдено от кмета ново поименно щатно разписание, съгласно което е премахнат отдел „осветление улици” и съответно трите му щатни бройки, една от които е заемал ищецът. Съдът е приел, че в случая правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той е бил в известност, че уволнението му е извършено предвид сключения договор за услуга от 21.01.2013 г. и взетото решение на общинския съвет от 07.03.2013 г. за намаляване общата численост на администрацията предвид цялостното закриване на отдела „осветление на улици” и трите му щатни бройки, една от които е заемал той, към което препраща уволнителната заповед. В. съд е приел, че не може да се направи извод за незаконност на уволнението само на формалния аргумент, че в уволнителната заповед, която в случая има значение и на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, не е посочено конкретното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като поведението на ищеца и организираната му защита в процеса по несъмнен начин установяват, че той е бил наясно с уволнителното основание – закриване на част от предприятието, законността на което се установява от събраните по делото доказателства.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос в изложението за допускане на касационно обжалване е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В него е прието, че ако работодателят не е изпълнил задължението си в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст от закона, но работникът или служителят при връчване на заповедта, е узнал правното основание, целта на закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени и то не е постановено в положение на неизвестност срещу кое от двете основания да се брани, не е поставено в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство”, тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая ищецът не е бил поставен в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство” и интересите му на уволнен работник са защитени, тъй като той е подписал без възражения получената от нето уволнителна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, която изрично препраща към решението на общинския съвет за промяна на общата численост на общинска администрация А. като дейност „осветление улици” – общо 3 отпада, тъй като тази дейност е възложена на външен изпълнител, още повече, че това решение на общинския съвет е представено от него като доказателство с исковата молба. Т.е. ищецът е бил своевременно уведомен за предстоящото уволнение, за основанието за прекратяването на трудовия договор и възможностите му за защита не са били ограничени. Вторият материалноправен въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като с оглед резултата по спора, в случая е без значение дали издадената допълнителна заповед след тази, с която е прекратено трудовото правоотношение от работодателя за изплащане на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е получена от работника, или не, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените процесуалноправни въпроси – за приложението на чл. 153 ГПК и относно съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК, не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с уеднаквената по реда на чл. 292 ГПК съдебна практика – приетото разрешение в т. 2 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като в отговора си на въззивната жалба касаторът не е релевирал подобни оплаквания. В заключение следва да се посочи, че изложените твърдения от касатора се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 29.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 9/2014 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 6613 от 04.03.2014 г. на М. Й. Р. от [населено място].
ОСЪЖДА М. Й. Р. от [населено място] да заплати на [община] направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: