3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
С., 25.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 4359/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Министерството на културата чрез процесуален представител главен юрисконконсулт Т. Ц. против въззивно определение от 26.02.2014 г. по в. ч. гр. дело № 2313/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 02.12.2013 г. по гр. дело № 34112/2013 г. на Софийски районен съд, 53 състав, в частта, с която е върната исковата молба за предявения от ответника Министерство на културата инцидентен установителен иск.
В изложение за допускане на касационно обжалване съдържащо се в частната жалба се поставя правния въпрос, кои лица са освободени от заплащане на държавна такса с твърдение, че въпросът има определящо значение за процедурата по движение на предявения инцидентен установителен иск и касае точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата, за което представя съдебна практика на ВКС и на Софийски градски съд без доказателства актовете да са влезли в законна сила.
Ответникът Т. Д. Д. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на делото, но с обжалваното определение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, установена в т. 10 с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Прието е с обжалваното определение, че по предявените срещу жалбоподателя обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът – жалбоподател е предявил инцидентно установителен иск (И.) за обявяване недействителността на сключения трудов договор, на когото с определение от 07.11.2013г., връчено на 19.11.2013г., първоинстанционният съд е указал да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 80 лв. Вместо да изпълни указанията, с молба от 25.11.2013 г. жалбоподателят посочил, че на основание чл. 84, т. 1 ГПК не дължи държавна такса. Това е дало основание на съда да върне като нередовна исковата молба по предявения И. поради неизпълнение на указанията.
Мотивирайки задължението за внасяне на държавна такса, въззивният съд се е позовал на т. 10 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., според която разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК урежда изключение, при което с цел защита на публичен интерес се дава по-широка възможност за реализиране правата на държавата, респ. на учрежденията, които защитават тези права, като освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК се определя не от субективния обхват на нормата, а е поставено изцяло в зависимост от характера на правото, чиято защита се реализира в исковия процес и то е приложимо за публичните вещни права и публичните вземания. Уточнено е изрично, че трудовите спорове са извън обхвата на облекченията по чл. 84, т. 1 ГПК, а предмета на процесния инцидентно установителен иск е трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ – за недействителност на трудов договор, поради което за този иск ответникът не е освободен от държавна такса.
Решаващите мотиви на съда да дължимостта на определената държавна такса по предявения от жалбоподателя И. с предмет трудов спор са съобразени със задължителната съдебна практика на ВКС. Неизпълнението на това задължение е основание за нередовност на исковата молба и нейното връщане, както правилно е процедирал съдът.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По прилагането на чл. 84, т. 1 ГПК има обвързваща практика на ВКС със задължителен характер, което изключва предпоставките за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 26.02.2014 г. по в. ч. гр. дело № 2313/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ