5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 27.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6179 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. Н. от [населено място], приподписана от адв. Н. К. от АК-С. против въззивно решение от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 5637/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-56-281 от 20.12.2013 г. на Софийския районен съд, 56 състав, постановено по гр.д. № 60711/2012 г., са уважени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че касаторката Д. П. Н. дължи на [фирма] [населено място] сумата от 8 248,09 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2009 г. до м.04.2012 г., както и сумата от 1 340,70 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко вземане до 09.10.2012 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главницата за разликата над 8 248,09 лв. до пълния предявен размер от 8 717,16 лв., а иска за лихва за забава – за сумата над 1 340,44 лв. до пълния предявен размер от 1 349,44 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.11.2012 г. по ч.гр.д. № 22283/2012 г. на СРС, 90 с-в.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси, уточнени от настоящата инстанция при условията на т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – дължима ли е стойност за топлоенергия без да са налице валидни договорни отношения между страните, поради липса на предмет на сделка, поради липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З., както и могат ли да се начисляват мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. второ ЗЗД. По поставените въпроси се позовава на съдебни решения на първоинстанционни и въззивен съдилища, които не представя и за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което те не съставляват съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и в случая не могат да бъдат съобразени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска за главницата над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответницата-касатор, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия от ответника по жалбата и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки на сумата по главницата в размер на 8 248,09 лв., за процесния период, а лихвата за забава на плащането на главницата е в размер на сумата от 1 340,70 лв. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК като се е позовал на заключенията на изслушаните СТЕ и ССЕ, съгласно които третото лице е извършвало отчети на топлинната енергия в абонатната станция, както и разпределение според техните показания, като прогнозните сметки, респ. изравнителни такива не се определят произволно, а на базата на измервателни уреди – топломери, водомери и средства за индивидуално отчитане. Приел е, че в случая е налице колективна услуга, която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост като в случая е отчетена действително потребената топлинна енергия и не са взети предвид извършени от ищеца прихващания с вземания от предишни периоди, т.е. процедирано е по начин, който е благоприятен за ответника и е съобразен с наличните доказателства за дължимите суми за конкретния период.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният от касаторката, уточнен от настоящата инстанция материалноправен въпрос – дължима ли е стойност за топлоенергия без да са налице валидни договорни отношения между страните, поради липса на предмет на сделка, поради липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З., не е обуславящ изхода на делото. Това е така, тъй като в обжалваното решение е прието, че между етажната собственост, собственик на топлоснабдяван обект, в който е и апартаментът на ответницата и топлинния счетоводител [фирма] е сключен валиден договор, действал и за процесния период, че правата и задълженията по договора са възникнали в правната сфера на ответницата, като между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ и касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 44833 и тъй като в процесния имот е имало шест отоплителни тела без монтирани измервателни уреди, то на ответницата са съставяни изравнителни сметки, включващи стойност на топлинна енергия за отопление и подгряване на вода/на база/, както и енергия отдадена от сградната инсталация, изчислена според отопляемия обем на имота по проект, като технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищцовото дружество и не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. Освен това, както се посочи по-горе, по този въпрос не е представена противоречива съдебна практика, както се твърди в касационната жалба, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният правен въпрос относно това могат ли да се начисляват мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения, така както изисква разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. второ ЗЗД не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е бил предмет на обсъждане във възззивното решение/такъв порок не е релевиран във въззивната жалба на ответницата/, респ. той се поставя за първи път пред касационната инстанция, поради което не подлежи на обсъждане от нея. В този аспект по поставените от касаторката правни въпроси от материално естество не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 5637/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б състав, по касационна жалба с вх. № 89914 от 22.07.2014 г. на Д. П. Н. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: