О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 19.02. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
Като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 241/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. К., подадена чрез адвокат С. К. против определение № 3184 от 12.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2554/2015 г. по описа на Окръжен съд, [населено място].
Ответникът Г. И. Д., чрез адвокат А. П. е подал писмен отговор, в който излага становище, че не са налице основанията за допускане до обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като формулираните от жалбоподателката правни въпроси не са съотносими, респективно, че не е налице подържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане до касационно обжалване на въззивното определение настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 9203 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 9399/2013 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на С. Д. К. за възстановяване на срок за обжалване на определение от 01.10.2014 г. на В., с което производството по делото е прекратено по отношение исковите претенции за предоставяне ползването на семейното жилище и осъждане на ищеца да заплаща на ответницата месечен наем, постановено по гр. д. № 9399/2013 г. на В., X. – ти състав.
За да постанови този резултат, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд съгласно които молбата на С. Д. К. за възстановяването на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК е просрочена, тъй като е депозирана едва на 15.05.2015 г., докато молителката е узнала, че частната й жалба против протоколното определение от 01.10.2014 г. е просрочена най – късно на 09.01.2015 г., от който момент за нея започва да тече едноседмичния срок по чл. 64, ал. 3 ГПК.
Срещу така постановеното въззивно определение е подадена частна касационна жалба, предмет на настоящото производство, в която са релевирани оплаквания за неправилност. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК частната жалбоподателка обуславя предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК със следните два правни въпроса: „Следва ли съобщението на съда по чл. 64, ал. 3 ГПК по нееднозначен начин да указва на страната, че е пропуснала срока за извършване на определено процесуално действие – в случая подаване на частна жалба против определение за прекратяване, или е достатъчно с уведомлението по чл. 64, ал. 3 ГПК да укаже единствено, че връща частната жалба като недопустима?“ и „След като нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК е посочила, че едноседмичния срок за подаване на молба за възстановяване на срока започва да тече от съобщението за пропускането му, следва ли съдът при изпращане на съобщението до страната ясно и недвусмислено да й посочи, че процесуалното действие е просрочено или е достатъчно да укаже, че оставя процесуалното действие без разглеждане/движение, респ., че връща частната жалба като недопустима?“. В изложението се обосновава касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая правният въпрос касае разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК, която е ясна и е приложена от въззивния съд в точния й смисъл, и съгласно съдебната практика.
В конкретния случай, както беше посочено по-горе, най – късният момент, в който С. Д. К. е узнала, че частната й жалба против протоколното определение от 01.10.2014 г. е просрочена е на 09.01.2015 г., тъй като на тази дата й е връчен препис от определение № 36 от 07.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2802/2014 г. на Окръжен съд, [населено място], ГО, VIII – ми състав, в мотивите на което недвусмислено съдът е приел, че жалбата е „извън преклузивния срок“, т. e. съобщението за пропускането на срока съгласно нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК се съдържа в мотивите на определение № 36 от 07.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2802/2014 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, VIII – ми състав.
Ето защо обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3184 от 12.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2554/2015 г. по описа на Окръжен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: