3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
С., 06.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5056/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощник юрисконсулт Б. З. против въззивно решение № 3203 от 30.04.2013 г. по гр. дело № 15553/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2012 г. по гр. дело № 7795/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. В. В. извършено със заповед № 1970 от 23.12.2011 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „експерт проекти” и [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2007,76 лв. за периода 23.12.2011г. – 01.06.2012 г. ведно със законна лихва считано от 20.02.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 2754/2000 г. ВКС, съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – към кой момент се приема, че е завършен фактическия състав при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата – към момента на решението на компетентния орган за закриване на работните места или с утвърждаване на ново щатно разписание. Жалбоподателят поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, без да са развити съображения защо поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът Р. В. В. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена по реда на чл. 291 ГПК, според която уволнението поради съкращаване на щата е законосъобразно, когато съкращението е реално – трудовата функция действително е премахната; фактическото премахване на длъжността е извършено от компетентния орган по надлежен ред преди да се извърши уволнението, което означава датата на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършена промяната на щата, тъй като спрямо нея се определя правомерността на уволнението. Когато уволнението е извършено преди да е направено съкращението, преди то да е влязло в сила и да е започнало да действа и да се прилага, т. е. преди новото щатното разписание да е утвърдено еднолично от работодателя или от определен компетентен орган, уволнението е незаконосъобразно. В този смисъл съдебни решения на Върховен касационен съд по гр. дело № 437/2012 г., трето г. о.; гр. дело № 924/2011 г., трето г. о.; гр. дело № 803/2010 г., четвърто г. о. – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че към момента на уволнението отсъства действащо ново щатно разписание утвърдено от работодателя по надлежния ред, което прави уволнението преждевременно. Наличието на взето от съвета на директорите решение предвиждащо изменение на организационно-управленската структура и щата със закриване на трите работни места за процесната длъжност представлява етап от процедурата по численото трансформиране, което следва да бъде технически отразено в ново щатно разписание и едва след утвърждаването му процедурата по фактическия състав на „съкращаването в щата” следва да се приеме за завършена. Предвид изложеното е прието, че към момента на уволнението не е закрита щатната бройка за процесната длъжност и нейната трудова функция реално същество, което прави уволнението незаконно.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с цитираната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Представената от жалбоподателя съдебна практика-решение по гр. дело № 2754/2000 г. ВКС няма задължителен характер, но приетото в същата, относно щатното разписание и правното значение на неговото утвърждаване не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика. Със съдебното решение е прието, че от дата на утвърждаване на щатното разписание се извършва промяната в щата и спрямо тази дата се определя правомерността на уволнението поради съкращаване на щата, с което се утвърждава виждането, че към момента на уволнението следва да има влязло в сила ново щатно разписание като елемент от фактическия състав по реално премахване на трудовата функция.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3203 от 30.04.2013 г. по гр. дело № 15553/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ