3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
С., 05.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6230/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 1442 от 15.07.2014г. по в. гр. дело № 1564/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1076 от 12.03.2014г. по гр. дело № 11294/2013г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е допуснато да се извърши поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка на М. В. М., както и всички съпътстващи документи удостоверяващи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работодател [фирма], вписано от работодателя [фирма] със седалище [населено място], от посоченото от работодателя основание: „чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ” и посочената дата на прекратяване „06.08.2012г.” на основание: „чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ” с дата на прекратяване „20.07.2012г”.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – кой факт е от значение за осъществяване състава на чл. 237, ал. 1, т. 2 КТ – действителното изплащане на трудовото възнаграждение или документалното му оформяне чрез подписване на ведомостта и когато подписването на ведомостта е невъзможно, поради умишлено виновно поведение на работника, въпреки действителното получаване на трудовото възнаграждение, какви са задълженията на работодателя във връзка с оформяне и отчитане на полученото възнаграждение. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответницата М. В. М. чрез пълномощник адв. Т. Д. Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалвано. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси имат отношение към предмета на спора, доколкото касаят конкретна фактическа обстановка, но не са обуславящи за изхода на делото и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Решаващите изводи на съда за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ (поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи) е установеното забавено и частично (непълно) изплатено от работодателя трудово възнаграждение на служителката за месец май 2012г. – предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, надлежно упражнено от ищцата чрез отправено ясно и недвусмислено едностранно писмено волеизявление в нотариална покана получена от работодателя на 20.07.2012г. В този смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 527/2009г., четвърто г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, имащо задължителен характер, на което се е позовал и решаващият съд.
В посочената съдебно решение се приема, че разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовото правоотношение, освен забавено изплащане на трудовото възнаграждение, като правната норма не поставя изисквания за срок за забава, нито модалитети относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение. Достатъчно е работодателят за е забавил изплащането на трудовото възнаграждение изцяло или частично, за да може работникът или служителят за се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение.
Прието с обжалваното решение, при конкретно установената фактическа обстановка, не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Чрез поставените правни въпроси жалбоподателят цели да оспори изводите на съда по възприетата фактическа обстановка, като вмени във вина на ищцата забавата в изплащане на трудовото възнаграждение, което както се посочи, с оглед на задължителната съдебна практика – причините поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение са без значение за осъществяване състава на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Предвид изложеното, поставените правни въпроси не обосновават основание за допускане на касационен обжалване. При наличието на установена задължителна съдебна практика, хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, на която жалбоподателят се позовава е неприложима.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1442 от 15.07.2014г. по в. гр. дело № 1564/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] да заплати на М. В. М. съдебни разноски за касационното производство в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ