1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С., 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1532 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Г. Г., М. Д. Г. и Н. Г. Д., и тримата от [населено място], приподписана от адв. Т. Ц. от АК-Б., против въззивно решение № VІ-32 от 04.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 418/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № ХІІІ-1925 от 30.12.2010 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 9000/2009 г., е уважен предявеният от П. Т. В. от [населено място] срещу Н. Г. Д. и М. Д. Г., и двете от [населено място], иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 24.11.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се във вилна зона „Боровете” и представляващо урегулиран поземлен имот ХLVІІ-71 в кв. 6 по плана на землището на [населено място], област с административен център Б., при граници на имота : улица, УПИ ХLVІІІ-70, УПИ ХХVІ-92 и УПИ ХLVІ-72, заедно с изградената в това дворно място сезонна постройка, до размера на ? идеална част от имота, с реална площ от 595 кв.м., като искът в останалата му част е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такъв правен въпрос не е формулиран, а са изложени твърдения, че при постановяване на въззивното решение съдът не е съобразил разрешенията, дадени в ППВС № 5/1972 г. относно някои въпроси на имуществените спорове между съпрузите по чл. 13 и чл. 14 СК/1968 г. отм./, относно приложението на чл. 33 ЗС, както и че липсва идентичност между процесния имот, предмет на предварителния договор и имота, описан в нотариалния акт на ответниците-обещатели, изразяваща се в различна квадратура/ в н.а. имотът е от 595 кв.м., а в предварителния договор от 600 кв.м./, както и в различно местонахождение/ в н.а. е отразено, че имотът е в кв. Б., Бургаска област, а в предварителния договор – [населено място]/. Твърди се нищожност на предварителния договор, както и обстоятелството, че същият е антидатиран.
Ответницата по касационната жалба П. Т. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло мотивите, изложени в първоинстанционното решение, че в случая са налице предпоставките по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и предявеният иск за сключване на окончателен договор следва да бъде уважен за ? идеална част от имота, тъй като към този момент е липсвало съгласие на съпруга на обещателката М. Г., а предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба. Приел е, че в представения предварителен договор неговият предмет е индивидуализиран с посочен номер по регулационния план на [населено място] и четири граници, като изписването на населеното място, в което се намира недвижимия имот като село, вместо квартал, както и разликата между площта, посочена в договора и документа, легитимиращ предварителните продавачи като собственици/н.а./, не са съществен порок на сделката, тъй като от текста й може да се изведе действителната воля на страните относно нейния предмет, още повече, че непълнотата в описанието на недвижимия имот в предварителния договор за продажбата му, при положение, че е описан до степен на определяемост, не е основание да се постанови отказ да бъде обявен за окончателен в какъвто аспект е трайната съдебна практика.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси, но същите не са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложеното твърдение, че въззивното решение е в противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 5/1972 г., касаещо въпроси на имуществените спорове между съпрузите по чл. 13 и чл. 14 СК/1968 г. отм./ следва да се отбележи, че такова противоречие не е налице, тъй като ППВС № 5/72 г. е неприложимо в настоящия случай, който се отнася до преценка на правните последици на предварителния договор, който няма вещнопрехвърлително, а само облигаторно действие. По втория въпрос за индивидуализацията на процесния имот, приетото във въззивното решение, че непълнотата в описанието на недвижимия имот в предварителния договор за продажбата му/вместо квартал Б. – [населено място] и вместо 595 кв.м. – 600 кв.м./, при положение, че е описан до степен на определяемост, не е основание да се постанови отказ да бъде обявен за окончателен, е в съответствие с трайната съдебна практика. По третия въпрос за прилагане разпоредбата на чл. 33 ЗС следва да се посочи, че тя не е приложима в производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по което страни са обещателя и приемателя, но не и третите лица, съсобственици на продавача обещател. В заключение направените доводи от касаторите в тази насока обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-32 от 04.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 418/2011 г. на Бургаския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 8424 от 29.06.2011 г. на Г. Г. Г., М. Д. Г. и Н. Г. Д., и тримата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: