4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
С., 25.05. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2097/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Йонов чрез пълномощник адв. Р. Д. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 2608 от 30.12.2015г. по в. гр. дело № 3713/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44 от 24.07.2015г. по гр. дело № 169/2015г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен иска на В. Н. Йонов за поставяне на баща му Н. Л. Йонов под пълно запрещение на основание чл.336 и сл. ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – за наличието на предпоставките за поставяне на ответника под запрещение; по какъв начин може да се установи, че страната разбира или неразбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; трябва ли съдът безкритично да се довери на заключението на вещото лице, или е необходимо да направи самостоятелни правни изводи на база материалите по делото; нарушение на процесуалните правила ли е изслушването в дома на ответника само в присъствието на съдията – докладчик и вещото лице, без присъствието на прокурора и ищеца. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на Върховния касационен съд, която не представя. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът Н. Л. Йонов не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 336 и сл. ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване. Част от въпросите засят фактическите констатации направени от съда, които в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на съдебен контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. В този смисъл ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението е поставен въпросът за предпоставките, при наличието на които ответникът следва да бъде поставен под запрещение. Макар да е формулиран общо, въпросът има отношение към предмета на иска и правните изводи на съда за неговото отхвърляне, които с обжалваното решение са направени в съответствие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика, според която – предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставянето на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от тази болест да се грижи са своите работи – Постановление № 5/79г. от 13.02.1980г. на Пленума на ВС.
Основанието съдържа два критерия – наличието на слабоумие или душевна болест (медицински критерии) и неспособността (съответно ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние да се грижи за работите си (юридически критерии), като за основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на двата критерия.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. От анализа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че по делото не са установени законовите предпоставки на чл. 5 ЗЛС – диагностицираното заболяване „органично разстройство на настроението със склонност към дисфолични разряди” според експерта по изслушана съдебно -психиатрична експертиза, не представлява душевна болест; установената агресивност в поведението на ответника и социалната изолация са преценени от съда като проява на характер и възрастови изменения, които експертът по никакъв начин не ги асоцира като симптоми на душевна болест. Относно изнесеното от разпитаните по делото свидетели най-общо, че ответникът не може да се грижи сам за делата и интересите си съдът е приел, че показанията съдържат вътрешно противоречие, без да са установени немотивирани действия или безразборна разпиляност на средства. Освен това е прието, че показанията влизат в противоречие с личните впечатления на съда.
Жалбоподателят поставя въпроса дали са нарушени процесуалните правила, ако изслушването е станало в дома на ответника, само в присъствието на съдията – докладчик и вещото лице, без присъствието на прокурора и ищеца.
По този въпрос, задължителната съдебна практика установена с цитираното Постановление № 5/79г. на Пленума на ВС приема, че при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, като принципът за непосредственост е важен момент в това производство. Ако лицето се намира в болница и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът след като събере сведение за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления. В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително.
В настоящия случай съдът, след като в първото по делото заседание отказал да постанови принудително довеждане на ответника, но обявил че за придобиване на лични впечатления ще следва да се срещне лично с него в присъствие на вещото лице, в следващото съдебно заседание към делото е приобщен изготвен от съдията докладчик протокол, от който е видно, че на посочена в протокола дата в изпълнение на процедурата по чл. 337, ал. 1 ГПК, ответникът е бил посетен от съдията в дома му, като са отразени личните впечатления от проведения контакт.
С обжалваното решение тези обстоятелства са обсъдени. Съдът е посочил, че ищецът не е правил възражения в съдебно заседание и доколкото не се спори, че съдът е придобил лични впечатления от ответника, процедурата по чл. 337, ал. 1 ГПК е изпълнена. Дори да се приеме, че има извършено процесуално нарушение от съда, то не се отразило върху решаващите правни изводи на съда за неоснователността на иска. Принципа за непосредственост е спазен и интересите на лицето, чието запрещение се иска не са злепоставени, предвид обстоятелството, че това изискване на закона е въведено в защита интереса на ответника по иска. В тази връзка, при обсъждане на възражението на ищеца, съдът е посочил, че правните изводи не се формират само въз основа на личното впечатление на съда от поведението на ответника, а след анализ и съвкупно обсъждане на целия доказателствен материал, което с обжалваното решение е изпълнено от съда.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2608 от 30.12.2015г. по в. гр. дело № 3713/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ