4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559
С., 20.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 977/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 314 от 08.12.2014г. по в. гр. дело № 369/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 182 от 14.07.2014г. по гр. дело № 31/2014г. на Габровски окръжен съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Н. М. сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие прекратяване на образувано досъдебно производство поради това, че деянието не е извършено от ищеца, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.09.2013г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – обвинението предпоставка ли е за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и в какъв размер; кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението и в тази връзка следва ли при определяне на размера на обезщетението да се обсъдят всички обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера. Жалбоподателят се позовава на ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС като поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът М. Н. М. чрез пълномощник адв. С. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените правни въпроси са разрешение съобразно посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото и имат отношение към решаващите изводи на съда за уважаване на иска, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Според задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена с решение по гр. дело № 1215/2011г., трето г. о. и решение по гр. дело № 1156/2010г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, на въпроса дължи ли се обезщетение на привлечения към наказателна отговорност при прекратяване на наказателното преследване в стадия на досъдебното производство е прието, че държавата отговоря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и когато наказателното производство е прекратено в досъдебния му стадий поради това, че деянието не е извършено от лицето. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение, като съдът следва да тълкува по-широка употребения в чл. 2 ал. 1, т. 3 З. израз „обвинение в извършване на престъпление” за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. В този смисъл и т. 7 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателя.
При определяне размера на дължимото обезщетение от проведеното спрямо ищеца наказателно преследване, съдът се е придържал към установената с П. № 4/23.12.1068г. и ТР № 3/22.04.2005. на ОСГК на ВКС задължителна съдебна практика, според която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
Обезщетението определено в размер на 3000 лв. не е завишено. В случая съдът е разгледал възражението на жалбоподателя и е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 З. като е приел, че с поведението си ищецът е допринесъл за вредоносния резултат – при проведеното претърсване в офиса, ищецът е предал 7 броя фалшиви банкноти в евро, с което е допринесъл да бъде заподозрян да е извършил престъплението, тъй като не е имал право да държи фалшива валута като собственик на обменно бюро, а и като обикновен гражданин. Размерът е съобразен с конкретно установените по делото обстоятелства – преживения стрес, несигурност, срам, предвид придобия публичност случай, влошаване здравето на ищеца – отключване на диабетно заболяване.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 З. ответника по касационната жалба има право на съдебни разноски за настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска. Искът е уважен за 3000 лв. от предявените 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, поради което жалбоподателят ще следва да заплати 18 лв. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от платени в размер на 300 лв., съразмерно уважената част от иска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 314 от 08.12.2014г. по в. гр. дело № 369/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България за заплати на М. Н. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 18 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ