1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1418
С., 11.12 . 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 797 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-В., против въззивно решение № 83 от 20.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 123/2012 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 613 от 15.01.2012 г. на Видинския районен съд, постановено по гр.д. № 1576/2011 г. в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 200 КТ на В. М. М. от [населено място] срещу касатора, за сумата от 1 346,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици. В останалата му част, с която първоинстанционото решение в отхвърлителната му част е потвърдено, като необжалвано въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Правният въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: дължи ли се обезщетение по чл. 200 КТ за имуществени вреди, изразяващи се в неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия за инвалидност. Твърди, че този правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в ППВС № 4 от 30.10.1975 г., по гр.д. № 5/1975 г. т. 6, в което е прието, че когато се касае за намаление на трудоспособността на работник, щетите се състоят в разликата между средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, ако такава е причинена. Не сочи противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. М. от АК- В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, както и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 200 КТ, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове в посочените размери по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е получил професионални заболявания в резултат на трудовата си дейност, които са довели до инвалидизирането му и по-ранно пенсиониране, поради което на основание чл. 200, ал. 3 КТ работодателят му дължи обезщетение, изразяващо се в разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия за инвалидност за исковия период, със законните последици.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос – дали се дължи обезщетение по чл. 200 КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в разрешението, дадено в т. 6 на ППВС № 4 от 30.10.1975 г., което намира приложение и при действието на КТ, настоящата инстанция намира, че е налице основанието за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос.
На касатора работодател следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 и чл. 1 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 83 от 20.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 123/2012 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, по касационна жалба на [фирма] [населено място].
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 50 лв., и представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: