ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
С., 16.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 259/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Г. А. против определение № 2367 от 30.09.2014 г. по гр. д. № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба вх. № 8278/04.07.2014 г. на Б. Г. А. за изменение в частта за разноските на въззивно решение № 935 от 16.05.2014 г. по в. гр. дело № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответниците М. С. А. и А. И. А. не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалбата е частично основателна.
С обжалваното определение съдът отхвърлил молбата за изменение на постановеното въззивно решение в частта, в която Б. Г. А. е осъден да заплати на М. С. А. и А. И. А. направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 2000 лв. и в частта, в която е осъден да заплати дължимата се държавна такса за първа инстанция в размер на 1083,85лв. и за въззивна инстанция възлизаща на 541.92лв. Прието е, че приложената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК при разглеждане на делото в първата инстанция не установява действителното материално състояние на жалбоподателя – ищец, изведено от представени по делото доказателства (нотариални актове и справки от вписванията), които установяват, че ищецът е придобил, респ. възмездно отчуждил няколко недвижими имота, всичките с местонахождение в [населено място]. Това е дало основание да се приеме, че не са били налице предпоставките за освобождаването на ищеца от заплащане на дължимите държавни такси, респ. до пререшаването на този въпрос и осъждането му със въззивното решение да заплати дължимите държавни такси за двете съдебни инстанции, чието изменение в частта за съдебните разноски с обжалваното определение е оставено без уважение.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. След подаване на исковата молба, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на посочената норма и с определение от 31.07.2008 г. освободил ищеца от заплащане на държавна такса (л. 60 от гр. д. № 12786/2008 г.). В. съд, при проверка на редовността на въззивната жалба, също е преценил, че не е налице промяна в обстоятелствата и ищецът не дължи държавна такса за въззивното обжалване. Едва при постановяване на съдебното решение и без да е сезиран с подобно искане, въззивният съд е пререшил този въпрос, като осъдил ищеца да заплати държавна такса за двете инстанции.
Приетото от въззивния съд е в противоречие с т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС. В цитираното тълкувателно решение се прима, че в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавни такси е съдът, пред който е направено искането.
Всички доказателства за освобождаване от държавна такса са представени заедно с исковата молба и отговора на исковата молба. Доказателства, от които да се направи извод за промяна в обстоятелствата по делото след този момент не са представяни, от което следва, че въззивният съд не е имал основание да пререшава въпроса за освобождаване на ищеца от държавна такса при наличните доказателства, още повече, че веднъж вече се е произнесъл за наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК (резолюция от 09.10.2013г.).
Предвид изложеното определението в частта, с която е отхвърлена молбата за изменение на въззивното решение в частта, с която Б. Г. А. е осъден да заплати държавна такса за първа инстанция в размер на 1083,85лв. и за въззивна инстанция възлизаща на 541.92лв. е постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, а въззивното решение в тази част обезсилено, като поставено от съда, без да е бил сезиран с такова искане.
Определението в частта му, с която е отхвърлена молбата досежно присъденото адвокатско възнаграждение е правилно.
В хода на съдебното производство ищецът е бил освободен само от заплащане на държавна такса. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се дължат от страната, с оглед изхода на делото – чл. 78, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което с обжалваното определение не е уважено, като съдът се е позовал на фактическата и правна сложност на делото, както и на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения – в случая размерът на възнаграждението отговоря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба.
Жалбоподателят не излага доводи за неправилност на определението в тази обжалвана част. Като законосъобразно определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение № 2367 от 30.09.2014 г. по в. гр. д. № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлена молба вх. № 8278/04.07.2014 г. на Б. Г. А. за изменение на въззивно решение № 935 от 16.05.2014 г. по в. гр. дело № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което Б. Г. А. е осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса дължима за първа инстанция в размер на 1083,85лв. и такава за въззивната инстанция възлизаща на 1083,85лв.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 935 от 16.05.2014 г. по в. гр. дело № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което Б. Г. А. е осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавната такса дължима се, както за първата инстанция в размер1083,85лв., така и за въззивната инстанция възлизаща на1083,85лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2367 от 30.09.2014 г. по в. гр. д. № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молба вх. № 8278/04.07.2014 г. на Б. Г. А. за изменение на въззивно решение № 935 от 16.05.2014 г. по в. гр. дело № 4295/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която Б. Г. А. е осъден да заплати на М. С. А. и А. И. А. направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ