1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
С., 3.08. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 160 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. С. от [населено място], [община], област К., чрез пълномощника си адв. Р. Х. от АК-К., против въззивно решение № 296 от 16.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 332/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 111 от 16.08.2011 г. на Момчилградския районен съд, постановено по гр.д. № 276/2011 г., е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу РУ „СО” [населено място], с правно основание чл. 1 от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 124 ГПК – за установяване на трудовия му стаж като животновъд в ТКЗС „В.” – Подкова, [населено място], [община], за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1086 г. и за периода 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното въззивно решение, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск за установяване на трудов стаж, въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е конкретизиран обаче правния въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, решаван противоречиво от съдилищата, нито е представена съдебна практика в тази насока, а са посочени основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба РУ „СО” [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 2 У., за признаване за установено по отношение на ответника, че за времето от 01.01.1985 г. до 31.12.1086 г. и от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г., ищецът е полагал труд като животновъд в ТКЗС „В.” – Подкова, [населено място], [община], въззивният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства не отговарят на изискванията на чл. 4 У., поради което е направен извод, че не е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Указа, в който случай свидетелските показания за установяване твърденията на ищеца са недопустими, които обстоятелства обуславят и неоснователността на предявения иск.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В разглеждания случай в изложението на касатора не се съдържа формулиран конкретен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по начин, попадащ в твърдяната от него хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, обусловил решаващите му изводи. В тази връзка изложението е бланкетно, а както вече бе посочено, съдът не е оправомощен за извлича служебно разрешените във въззивното решение въпроси от значение за изхода на спора по делото. Освен това следва да се отбележи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Релевираните в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост и за нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но те се подлагат на преценка едва в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296 от 16.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 332/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 168 от 19.12.2011 г. на М. М. С. от [населено място], [община], област К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: