5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
С. 29.10. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4387/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат П. Т. срещу въззивно решение № 62 от 5.02.2014 г. по гр. дело № 525/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 204 от 5.02.2013 г. по гр.д. № 1338/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, е уважен иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на Й. К. М. сумата 140 274.08 лв., представляваща левовата равностойност на 71 721 евро евро, получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство от 1.12.2006 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по правни въпроси, които са обусловили решаващите извода на съда за уважаване на иска, като даденото разрешение е в противоречие със задължителната практика, както и че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, а именно: признанието на страната на изгодни за нея факти доказателствено средство ли е за установяване на тези факти; отрицателните фактически твърдения на страните подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест; нищожен ли е привидния договор от наличието на прикрита сделка.
Ответникът Й. К. М. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с цена на иска над 5000 лв. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен предявеният от Й. К. М. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че съобразно установените по делото факти страните са били обвързани от договор от 1.12.2006 г., разкриващ съществените елементи на предварителен договор за продажби и договор за изработка по силата на който ответникът- жалбоподател като продавач и изпълнител се е задължил да построи и прехвърли правото на собственост върху апартамент в строяща се сграда в м.”К.”, к.к. „Р. ливади” , [община] в урегулиран ПИ ІІ-1019, а ищцецът- ответник по жалбата като възложител и купувач да плати уговорената цена от 71 721 евро. Ищецът е заплатил сумата от 71 721 евро при сключване на предварителния договор и е изправна страна по сделката. Ответникът продавач не е изпълнил своето задължение за прехвърляне правото на собственост върху обекта, предмет на договора в 14-дневен срок от заверката на кота „било”. Към датата на исковата молба – 13.02.2012 г. срокът бил изтекъл. На 11.11.2011 г. ищецът отправил до дружеството нотариална покана за сключване на окончателен договор, получена на 12.11.2011 г., но дружеството не изпратило свой представител и не е сключен окончателен договор. Приел е, че се касае се за виновно неизпълнение на договора, за което ответникът-изпълнител и продавач отговаря, при изправност на ищеца. Приел е за неоснователно възражението, че договора е нищожен поради липса на съгласие, дадено от другия съдружник , обективирано в решение на общото събрание на дружеството, по съображения, че такова решение не е необходимо условие за действителност на извършено разпореждане с недвижим имот, собственост на дружеството, като се е позовал на ТР № 3 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения за неоснователност на възражението за недължимост на сумата, тъй като възложителят-купувач не заплатил цената. Този извод е обоснован с посоченото в чл.2.3 от договора, че цената е платена напълно и в брой към момента на сключването му и в тази част договора служи като разписка, удостоверяваща предадената и получена сума. Възражението за нищожност на договора, като прикриващ договор за покупко-продажба на дружествени дялове също е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че не е доказана относителна симулация, а именно че първата сделка е привидна, а втората прикрита. Съображенията за това са основани на събраните по делото доказателства, с които не се установява уговорка за възмездност на договорите за покупко-продажба на дружествените дялова, а още по-малко размера на конкретната престация която следва да се получи. При липса на доказателства, които да удостоверят възмездния характер на договорите за продажба на дружествен дял, възражението са явява неоснователно. Неоснователно според съда е и възражението за погасяване на предявения иск по давност. Приел е, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на дружеството, което съгласно уговореното в договора е следвало в 14-дневен срок от съставяне на протокола от 20.07.2008 г. да прехвърли обещаното вещно право на собственост в нотариална форма, което не е сторено. Приел за неоснователно и възражението, че не е получена нотариалната покана, защото е връчена на лице, което не е служител на дружеството. Независимо от това съдът е изложил съображения, че исковата молба също кани, а в случая изпълнение на задължението по договора е невъзможно предвид установеното, че дружеството е отчуждило обещания имот в полза на трето лице. В обобщение е приел, че ищецът като изправна страна е упражнил правото си да прекрати съществуващата между страните облигационна връзка, поради което даденото по нея е дължимо като такова на отпаднало основание и следва да бъде върнато на престиралия го.
По поставения от жалбоподателят правен въпрос- признанието на страната на изгодни за нея факти доказателствено средство ли е за установяване на тези факти не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържаното е основано на разбирането на жалбоподателя, че съдът е отхвърлил възражението за нищожност на предварителния договор като привиден, прикриващ договори за покупко-продажба на дружествени дялове на признанието на ищеца. Решаващите изводи на съда са основани на липса на доказателства удостоверяващи възмездния характер на договорите за покупко-продажба на дружествени дялове. Съдът е обсъдил не само изявленията на ищеца пред следствените органи, но и всички събрани по делото доказателства и въз основа съвкупната им преценка е извел извод за неоснователност на възражението. Поради това и не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- отрицателните фактически твърдения на страните подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест. Въпросът е свързан с твърдението на жалбоподателя, че приложената като доказателство за уведомяване на дружеството нотариална покана не е връчена и съответно не е достигнала до дружеството, тъй като лицето посочено като получател не е служител на дружеството. По отношение на този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Съдът е изложил и съображения, че исковата молба също кани, а в случая изпълнение на задължението по договора е невъзможно предвид установеното, че дружеството е отчуждило обещания имот в полза на трето лице.
По въпроса-за основателността на иска за нищожност на привидния договор има ли значение прикритото съглашение се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение № 832 от 1.12.2009 г. по гр.д. № 1709/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че са привидни договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Без значение е дали волята на страните е да не бъдат обвързани никак /абсолютна симулация/, или да бъдат обвързани по друг начин /относителна симулация/- и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността и за разкриване на симулацията имат различен предмет, единият-нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. За основателността на първия иск е без значение дали има прикрито съглашение и ако има-какво е то. Явната сделка ще е привидна както в случая, ако не съществува прикрито съглашение, така и ако съществува валидно прикрито съглашение. В. съд е приел, че не е налице нищожност на предварителния договор като симулативен- прикриващ продажба на дружествени дялове, тъй като наличие на такава симулация не е доказана от ответната страна- жалбоподател, при условия на пълно и главно доказване. С оглед заявеното възражение за нищожност на предварителния договор доказателствената тежест е за ответната страна. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в посоченото решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 5.02.2014 г. по гр. дело № 525/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: