5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1180
С., 23.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 508/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. против въззивно решение № 5 от 02.02.2012 г. по гр. дело № 513/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 601 от 18.11.2011 г. по гр. дело № 2895/2010 г. на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Т. Г. К. против Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии [населено място] с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението изразяващо се в дискриминация по възраст и осъждане на ответника за преустанови нарушението и да възстанови положението от преди нарушението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправните въпроси, относно прилагане разпоредбата на чл. 21 във вр. с чл. 4 от Закона за защита от дискриминация и относно критериите при осъществяване на правото на работодателя едностранно да прекрати трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във р. с § 5, ал. 1 КСО. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а предвид цитирана съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ се обосновава и приложното поле на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 З.. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В исковата си молба жалбоподателката поддържа, че по отношение на нея ответникът е извършил дискриминация на основание признак „възраст” при прекратяване на трудовото и правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във вр. с § 5 КСО – преди да навърши изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-3 КСО (63 години за мъжете и 60 години за жените), но при навършена пенсионна възраст при облекчени условия за пенсиониране на учители определени в § 5, ал. 1 ПЗР КСО – три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Твърди, че при по-ранното й пенсиониране е лишена от възможността да получава добавки към пенсията си от Учителски пенсионен фонд в размер на 0,2% за всеки месец недостигащ до навършване на възрастта по чл. 68 ал. 1-3 КСО. Излага, че в същата гимназия като учител по физика и математика преподава М. С. К. също навършила пенсионна възраст по смисъла на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, но трудовото й правоотношение не е прекратено поради пенсиониране. При извършения подбор бил проявен груб субективизъм, била нарушена разпоредбата на чл. 21 З.., а с прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 във вр. с § 5, ал. 1 ПЗР КСО, преди навършване на изискуемата възраст за пълна пенсия, ищцата е била поставена в неравностойно положение и третирана по – неблагоприятно спрямо М. К., която останала да работи при сходни обстоятелства.
От правна страна с исковата молба е поискано на основание чл. 71, ал. ал. 1, т. 1 и т. 2 Закона за защита от дискриминация установяване на нарушението изразяващо се в дискриминация по възраст и осъждане на ответника за преустанови нарушението и да възстанови положението от преди нарушението.
Исковете са отхвърлени. Прието е, че ищцата не е била дискриминационно третирана по признак „възраст” при сравними сходни обстоятелства, макар и по отношение на К. да са били налице условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО за пенсиониране при намалена пенсия. Прието е, че при упражняване на правомощието си по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във вр. с § 5, ал. 1 ПЗР КСО, работодателят е приложил еднакви критерии и подход при сравними случаи и не е нарушил разпоредбата на чл. 21 З.. Съдът се е позовал на извършения подбор, при който по отношение и на двете преподавателки са приложени едни и същи критерии, като К. е получила 48 точки срещу 31 за ищцата К.. Прието е по данните от извършения подбор, че К. е с 30 години стаж „учител по физика и математики” в гимназиален курс и притежава по – висока втора професионално-квалификационна степен, докато К. е с 32 години педагогически стаж, от които 3 години и четири месеца в средна степен гимназиален курс и притежава по-ниска пета професионално-квалификационна степен. По тези показатели и по оценка на методическата дейност -иновации, методи и други, К. е била по-високо оценена.
Това е дало основание на съда да приеме, че при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор с ищцата, работодателят не е нарушил дискриминационното законодателства – чл. 21 З. и чл. 4, ал. 1 ЗЗД по признака „възраст”, във врз с ал. 3 – да е била поставена в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерии или практика „освен, ако тази разпоредба, критерии или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими” и да отхвърли исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД.
Поставените в изложението правни въпроси, относно прилагане разпоредбата на чл. 21 във вр. с чл. 4 от Закона за защита от дискриминация и относно критериите при осъществяване на правото на работодателя едностранно да прекрати трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във р. с § 5, ал. 1 КСО с обжалваното решение са разрешени при точно прилагане на закона.
Работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 във вр. с § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Разпоредбата на § 5 ПЗР КСО, отнасяща се само за учителите, е специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО, и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, право на работодателя е да съобрази изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или със специалната разпоредба от осигурителния кодекс. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на ВКС – решение по гр. дело № 1324/2009 г., трето г. о., ВКС, решение по гр. дело № 377/2009г., трето г. о., ВКС – постановени по реда на чл. 290 ГПК със характер на задължителна съдебна практика.
Нормата на § 5 КСО сама по себе си е дискриминационна. Тя предписва различно третиране (пенсиониране) по признак възраст на определен кръг лица – учители, които имат учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Прилагането й води до дискриминиране на учителите със съответния стаж, спрямо всички останали работещи. Това различно третиране има обективно и обосновано оправдателна законодателна цел – защита интересите на този конкретен кръг лица, полагащи учителски труд в рамките на определения в нормата срок. Прилагането и е съпроводено с провеждане на специална финансова политика – компесаторни финансови механизми, осигурявани за сметка на внасяните от работодателя осигурителни вноски – добавки за ранно пенсиониране. Макар и дискриминационна по своя характер разпоредбата на § 5 КСО е въведена с цел да елиминира определени последици породени от условията, при които дейността се осъществява, като изискването не надхвърля необходимото за постигането, или разпоредбата сравнена с разпоредбите за пенсиониране на останалите лица, попада в изключенията на чл. 7, ал. 1, т. 2 З..
Нормата на § 5 КСО, като привидно неутрална разпоредба по смисъла на чл. 4, ал. 3 З.., приложена по отношение на лица, които отговорят на изискванията (имат искания професионален стаж и възраст) би довела до дискриминация на основата на признака „възраст”, ако е нарушена разпоредбата на чл. 21 ЗЗД – трудовото правоотношение с лицето е прекратено избирателно, по субективна преценка на директора на училището относно преподавателските и възпитателски качества, при липса на критерии за сравняването й с останалите лица в сходно положение. С обжалваното решение извода за липса на осъществена дискриминация по отношение на жалбоподателката е изведен при съобразяване нормата на чл. 21 З..
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5 от 02.02.2012 г. по гр. дело № 513/2011 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. К. да заплати на Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ