3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1179
С., 17.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3812/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т. чрез пълномощник адв. Н. С. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 37 от 20.03.2014г. по в. гр. дело № 61/2014г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 368 от 13.12.2013г. по гр. дело № 1535/2014г. на Разградски районен съд и са отхвърлени исковете на Г. С. Т. против Кооперация „Кооперация Екип-7” [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – допустимо ли е въззивният съд да въвежда ново основание за уволнение, което не е посочено в уволнителната заповед, в писмения отговор на ответника в първоинстанционното производство и в доклада на съда и законосъобразно ли е извършен подбора по критерии, различни от тези установени в КТ. Жалбоподателят представя и се позовава на ТР № 3/16.01.2012г. по т. д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС по въпроса за законността на извършения подбор, решение по гр. дело № 265/2010г. ВКС, четвърто г. о., по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – „намаление обема на работа” и решение по гр. дело № 262/2010г. ВКС относно приложението на служебното и диспозитивно начало в гражданския процес. Поддържа, че постановените правни въпроси са разрешени в противоречие с посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Кооперация „Кооперация ЕКИП-7” [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
В изложението чрез поставения първи правен въпрос се поддържа, че въззивният съд е въвел ново основание за уволнението на жалбоподателя, което не е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес. В този смисъл е представено решение по гр. дело № 262/2010г. на ВКС, в което е прието, че правомощията на решаващия съд са ограничени до произнасянето на решението си по правния спор само в предметните рамки на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства релевантни за спорното правоотношение (чл. 6, ал. 2 ГПК), а служебното начало изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Изводите на съда за законност на извършеното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – „намаляване обема на работа”, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не влизат в противоречие с цитираната съдебна практика. Съдът се е произнесъл по законността на уволнението, на което работодателят се е позовал приемайки, че с оглед спецификата на предмета на дейност на ответника – издаване на вестник „Екип-7” и в тази връзка на изпълняваната от ищеца трудова функция „редактор”, както и на изслушана по делото съдебно – икономическа експертиза е настъпило намаляване обема на работата за длъжността „редактори” поради завишаване на близо два пъти на материалите публикувани във вестника от външни автори. Това становище е застъпено и в отговора на ответника по чл. 131 ГПК в първоинстанциноното производство. В мотивите съдът е посочил, че именно намаляване обема на редакторската работа изисква по – малък брой редактори в изданието и съответно необходимостта в редуциране на бройките, което е извършено чрез утвърждаване на ново щатно разписание предвиждащо две бройки за длъжността „редактор”, вместо четири по предходното щатно разписание, т. е. доколкото съдът е обсъждал основание за уволнение поради съкращаване на щата, то е в контекст намаляване обема на работа, с което не е нарушено диспозитивното начало в процеса. Обстоятелството, че в заключение съдът е посочил, че от доказателствата по делото се доказват и двете основания за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не означава, че съдът е нарушил диспозитивното начало.
Жалбоподателят поставя въпроса за законността на извършения подбор с твърдение, че работодателят е възприел критерии, различни от посочените в чл. 329, ал. 1 КТ. Приетото от съда по поставения правен въпрос не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 3/16.01.2012г. на ОСГК на ВКС, на която се позовава жалбоподателят. Съдът е посочил, че при извършения подбор е направена оценка на квалификацията и нивото на изпълняваната работа с оглед спецификата на изпълняваната от жалбоподателя трудова функция, като е отдадено значение на броя на авторските материали на първа страница и на водещите материали на първа страница – показатели, по които жалбоподателят е получил по-ниска оценка от останалите.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 20.03.2014г. по в. гр. дело № 61/2014г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ