3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 20.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1254 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. П. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. С. от АК-П., против въззивно решение № 317 от 13.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 393/2011 г. на Плевенския окръжен съд, І въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 337 от 25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 8185/2010 г. на Плевенския районен съд, в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на П. П. М. на основание чл. 267, ал. 1 КТ сумата, представляваща разликата от 1 540 лв. до претендираните 5 280 лв. – дължимо брутно трудово възнаграждение за времето на престой за процесните периоди и този иск за сумата от 3 740 лв. е отхвърлен със законните последици. П. решение в останалите му обжалвани части е потвърдено, а в необжалваните е влязло в законна сила при предпоставките на чл. 296, т. 2 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 267 КТ в размер на сумата от 3 740 лв., поради наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не се сочи и представя нито задължителна съдебна практика, нито влезли в сила съдебни решения, на които въззивното решение противоречи по приложението на чл. 267, ал. 1 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от касаторката срещу ответното здравно заведение обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от трудово правоотношение, като цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая тя е в размер на сумата от 3 740 лв. по иск с правно основание чл. 267, ал. 1 КТ. В. решение е постановено на 13.06.2011 г., а касационната жалба е подадена на 20.07.2011 г., т.е. след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. Тъй като паричната оценка на предмета на делото е под 5 000 лв., т.е. под предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Касационната жалба е подадена на 20.07.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. Записът на въззивния съд, че решението подлежи на касационен контрол е неправилен по отношение на касаторката и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 2 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 7024/20.07.2011 г. на П. П. М. от [населено място] против въззивно решение № 317 от 13.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 393/2011 г. на Плевенския окръжен съд, І въззивен граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1254/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: