Определение №384 от 13.3.2012 по гр. дело №496/496 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384

С., 13.03. 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 496 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С определение от 18.10.2011 г. производството по делото е спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 3 за 2011 г. на ОСГК на ВКС. След постановяването на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, касационният съд следва да се произнесе по касационната жалба като на основание чл. 230, ал. 1 ГПК възобнови производството по делото.
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-С., против въззивно решение от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 5709/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 24.02.2010 г., постановено по гр.д. № 29764/2009 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ от Т. Й. Т. – Н. от [населено място] срещу [фирма] [населено място].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправните въпроси от значение за изхода на делото са: следва ли да бъде упражняван съдебен контрол върху преценката на работодателя при осъществяване на подбора по см. на чл. 329 КТ относно професионалните качества, квалификацията и резултатите от работата на всеки един от служителите, включени в подбора за съответната длъжност, за който се твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са представени четири решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са и правните въпроси от материално естество, за които се твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – необходимо ли е извършване на подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, при условие, че се съкращава единствената щатна бройка, при извършване на подбор между служители с еднакво образование, следва ли това обстоятелство изрично да бъде посочено в протокола за подбор и какво представлява термина „квалификация” по см. на чл. 329, ал. 1 КТ.
Ответницата по касационната жалба Т. Й. Т. – Н. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че е налице реално съкращаване на длъжността на ищцата „главен счетоводител”; подборът е бил извършен между ищцата и лица заемащи длъжността „счетоводител”, които са идентични по основни трудови функции. Съдът е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като посочените в протокола за подбор критерии не отговарят на изискванията на чл. 329 КТ, по които може да се направи преценка за квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа. Не е извършена реална оценка на участващите в подбора лица по предвидените в закона критерии, а в протокола се съдържат субективни преценки на членовете на комисията по извършване на подбора за ищцата и останалите служители, заемащи длъжността „счетоводител”, без обосновка за квалификацията и нивото на изпълнение на работата.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото, са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, с която е преодоляно противоречието в съдебната практика на ВКС. В посоченото задължително за прилагане от съдилищата тълкувателно решение се приема, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При даването на това разрешение касационният съд е приел, че подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражни в границите, установени от закона, а не по целесъобразност. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. ВКС още приема, че при съкращаване на щата на единствена щатна длъжност/трудова функция/ работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг/други/, заемащи близка или сходна длъжност. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. Що се отнася до въпросите – при извършване на подбор между служители с еднакво образование, следва ли това обстоятелство изрично да бъде посочено в протокола за подбор и какво представлява термина „квалификация” по см. на чл. 329, ал. 1 КТ, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че същите не са обусловили изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, поставените правни въпроси от материално естество, обусловили изхода на делото, са решени от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с цитираното по-горе ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането на касационния контрол по тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 496/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 5709/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 87229 от 03.12.2010 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top