1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
С., 07.05. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 501 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Койна Я. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. Х. от АК-В., против въззивно решение № 1658 от 17.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1613/2014 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 2244 от 28.04.2014 г., поправено с решение № 2800 от 27.05.2014 г. на Варненския районен съд, ХХХІV с-в, постановени по гр.д. № 17345/2013 г., с което са уважени предявените искове от касаторката срещу Регионална дирекция по горите – В. за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и тези искове са отхвърлени. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от нея искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. правен въпрос е за наличие на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение в случая и по-конкретно – налице ли са представките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че работодателят е утвърдил за заеманата от служителката длъжност нова длъжностна характеристика/невръчена й по време на действие на трудовия договор/, с която за същата длъжност освен трудовите функции по старата длъжностна характеристика са предвидени и нови трудови функции за длъжността „Системен администратор”, за който твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, на която се позовава и представя, както следва: решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 715 от 19.08.2005 г. по гр.д. № 250/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1219 от 31.10.2003 г. по гр.д. № 3455/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./
Ответникът по касационната жалба, Регионална дирекция по горите – [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че след сключване на трудовото правоотношение е настъпило изменение в изискванията за заемане на длъжността „главен специалист административно обслужване”, в посока на повишаване на образователен ценз, на което касаторката-ищца не е отговаряла, тъй като макар и да притежава изискуемата степен на образование „висше”, специалност „Защита на националната сигурност” магистърска степен и квалификация „Стопанско управление”, то не съответства на предвидената с новите изисквания специалност „Публична администрация” и/или „Информатика”. Приел е, че същата не е установила, че притежава изискуемия минимален професионален опит – две години в държавната администрация, както и сертификати или диплом за съответното образование за компютърна грамотност – работа с W., E. и специализирани продукти, поради което работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Поставеният правен въпрос в представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване от материално естество като цяло е правно релевантен, тъй като обуславя крайното решение, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. По него е постановена задължителна съдебна практика с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в какъвто аспект е и представеното от касаторката решение със задължителен характер, в случая съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Според нея при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, се касае за две отделни основания – първото липса на образование по вид и степен, а второто липса на необходимата професионална квалификация. За да са налице основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ новите изисквания за образование и квалификация трябва да са въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание в хода на действие на трудовото правоотношение. В настоящия случай съгласно утвърденото поименно разписание на длъжностите в регионалната дирекция по горите – В. от 01.04.2013 г. за длъжността, заемана от ищцата „главен специалист административно обслужване”, по трудов договор от 02.01.2013 г., е предвидена образователна степен „магистър” със специалност „Публична администрация” и/или „Информатика”, за разлика от поименното разписание от 01.07.2012 г., в сила преди уволнението, в което предвидената образователна степен е „средно”. В случая макар ищцата да притежава изискуемата степен на образование „висше”, нейната специалност „Защита на националната сигурност” магистърска степен и квалификация „Стопанско управление”, не съответства на предвидената с новите изисквания специалност за длъжността. Действително съгласно новото щатно разписание за длъжността, заемана от ищцата, са предвидени и нови трудови функции, но такъв вид промяна би довела до трансформация на длъжността, дори при запазване на наименованието й, само в случаите, когато прибавените трудови функции са съществено различни от досегашните. В конкретния случай новите трудови функции са със съпътстващ и второстепенен характер по отношение на основните трудови функции на длъжността, т.е. промяната се изразява само в детайлизирането на основните функции и задължения, което не обуславя промяна на характера на работата, респ. до трансформация на длъжността, както в случая е приел и въззивният съд в обжалваното решение, който извод е в съответствие със задължителната съдебна практика – решение № 243 от 16.07.2012 г. по гр.д. № 745/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай не се касае за заемане на длъжност при запазено старо наименование, но с нови трудови функции, тъй като промяната в образователното изискване за заемането на длъжността „главен специалист административно обслужване”, извършено с утвърждаването на новото щатно разписание, е стъпка на работодателя последваща назначението на служителката, поради което в случая разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ намира приложение. А що се касае до това, трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, то в този случай волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато е злоупотребата с право/чл. 8, ал. 1 КТ/, но дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя е конкретен фактически въпрос по всяко дело. Що се отнася до факта на невръчена на ищцата нова длъжностна характеристика за заеманата длъжност следва да се отбележи, че работодателят има задължение по чл. 127, ал.1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение, в която насока е задължителната съдебна практика, съобразена от въззивния съд, а именно постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 166/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 720 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1658 от 17.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1613/2014 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 34655 от 05.12.2014 г. на Койна Я. Н. от [населено място].
ОСЪЖДА Койна Я. Н. от [населено място] да заплати на Регионална дирекция по горите – [населено място] направените по делото разноски за касационното производство в размер на 720/седемстотин и двадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: